Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Потребителско име: Парола:

Автор Тема: Дълголетие и жизнерадостност  (Прочетена 1440 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Людмил

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 636
    • Профил
    • Микроферма
Дълголетие и жизнерадостност
« -: декември 15, 2013, 07:12:03 pm »

Вчера слушах една аудио-книга (препоръчвам я на всеки, който знае английски!) в която разказваха за един доктор, който лекувал рак със... смях.
Днес разглеждах страница за известните столетниците в Америка и ми направи впечатление че от 8 човека двама са били известни комици. После попаднах на друга страница със столетници от цял свят. Ще ви покажа някои от снимките, вие вижте каква жизнерадостност са съхранили тези хора 100+ години и си правете изводите (снимките се виждат само от регистрирани потребители):

Amy Isabel (Matthews) Hulmes, 5 октомври 1887 - 27 Октомври 2001, на 114 години.


Jessie (Stubbs) Hurley. родена на 15 Юни, 1890. На снимката е на 111 години.


Hazel Houghton (Penniman) Luther родена на 11 Декември 1889. На снимката е на 111 години.


Сестра Anne Samson, родена на 24 Юни 1892, починала на 113 години. До последно е можела да танцува, да се разхожда и беседва


Anna Stephan от Германя, родена 25 Март 1892. На снимката е на 107 години.


Lydia Newton на 112 години. Тя казва "Библията ми казва да не ям свинско, затова и предпочитам боб, сиренце, хляб и едно парче торта веднъж в годината"


Clothilde Rey, родена 21 Ноември, 110 години.


Maria Mathilde Bonzo, на 110 години.


Bertha Fry, 111 години.


Maria Robin Mornet, Франция, на 110 години.


господин Йоан, от Испания, на 114 години.


Господин Joseph Ramies на 110 годишния си рожден ден (на всички ви пожелавам да сте такива жизнерадостни)

и така нататък и така нататък...

Някъде четох, че дълголетниците били хора, които не мразели и не завиждали, не се ядосвали, с други думи успяват някак да преодолеят отрицателните си емоции. Може би затова предимно се усмихват. В крайна сметката общото между всички дълголетници беше, че са добри хора и са отворени към света.

Майка ми казва, че когато била на 10 - 11 годинки помни, че в тяхното село е имало 13 души над 100 години. Това е село Тракиец, Хасковско - в полите на Източните Родопи. Селото не е било от богатите села и хората са се хранили с проста, еднообразна храна. Често са ядяли булгур - едро смляни житени зърна и от него са готвели каша. Също - гледали са много овце - всяко домакинство е имало овце. Съответно - сирене, мляко, масло (без консерванти ) Много са се движели - защото са нямали асансьори и леки коли. А - и не са били нервни - нямали са часовници на ръцете си.
Селото не е голямо. Това го помни от майка си.

Това, което аз помня е, че ми правеше впечатление, че хората от селото бяха много дружелюбни, отворени, слънчеви. Благи хора. Заведох веднъж един французин през 80-те години - той следваше българистика. И после като ми каза за впечатленията си ми каза: "Обиколил съм цяла Европа, но такива благи хора не съм виждал - искрени, естественни. От тях лъха някакъв здравословен наивизъм" Имаше предвид искренността и доверчивастта. Имат обичай - където и да отидеш на гости на изпращане ти пълнят чантата (или джобовете на децата) с неща, които си произвеждат от двора - сливи, плодове, някои бонбонки.
« Последна редакция: декември 15, 2013, 07:37:08 pm от Людмил »
Активен