Формат за разпечатване

[Людмил]

В МАЙЧИНАТА УТРОБА

„Загадките са най-очарователната страна на живота. „
А. Айнщайн

Откога започва земният ни път? От сливането на мъжката и женска полова клетка? В утробата на майката? След нейното напускане? Можем ли да възстановим спомени от миналото си като сперматозоид или неоплодена яйцеклетка? Съхраняваме ли информация за изживяното при зачеване, в утробата или далеко след своето раждане? Кога се проявява съзнанието?

Въпроси, занимаващи открай време човечеството. Катего­ричен отговор все още няма.

Съвременните учени твърдят - новородените имат недо­развит мозък и трудно запаметяват видяното. Фокусират поглед за кратко върху близка, силно контрастна част от обекта. Реагират, ако разликата тъмно-светло е поне 70%, но и тогава не задържат продължително вниманието си.

На физиологично ниво това навярно е така. Какво е на ду­ховно? - Нека потърсим отговор на тези интригуващи въпроси по пътя на регресията. Търпеливото навлизане в един слабо изучен свят може да възнагради.

След като бъдещия живот е подготвен, набелязани са роди­тели, пол, страна и фиксирани земните маршрути, по общата и индивидуална карма, изчистена, блеснала до гланц, душата отговорно навлиза в тяло.

Кога се извършва това? Какво се изживява като плод в утробата на майката?

Според регресиите, въплътената душа се влияе от-„видяно-то”, „чутото” и „почувствано” още във вътреутробния период и дори преди него:

„Преди да проникна там, наблюдавам: родителите ми се любят... Неудържимо ме тегли към тях. Имат същия проблем като моя в предишен живот. Искам да се изпитам докрай, да надмогна допуснатите слабости и грешки и се реализирам по-пълноценно. Убеден съм - тези хора, повече от всички други на света, ще ми помогнат най-добре за това.” - Такъв е психологическият мотив за поява на Земята на тая Духовна същност.

Какво се изживява след внедряване душата в утробата на майката, кога и как се извършва този процес?

За едни от регресираните, душата се вселява там в момента на зачеване. За други - в началните месеци, с прев­ръщане на зародиша в плод. За трети - едва при раждане. Различните периоди на вграждане в плът се доказват от ракурса, от който душите описват своите изживявания там. Някои ги представят през „погледа на плода”. Други се „наблюдават” отстрани, от астралните полета. Гледната точка често пъти е комплексна - и отвътре и отвън.

Независимо от момента на вселяване, изживяванията в майчината утроба са винаги в астрала. Душите „виждат”, „чуват”и „усещат”със своите духовни сетива. Физическите още не са достатъчно развити.

В по-късен етап възприятията от двата типа сетивност се сливат, като тенденцията е да се навлиза все повече във физическата материя. Малцина запазват фините сигнали на духа като възрастни индивиди. Такива са ясновидците, медиу­мите, сензитивите.

По време на бременност плодът изпитва преобладаващо чувство на комфорт и сигурност. То е зависимо от психоемо-ционалното състояние на майката и затова е уязвимо.

Какви са позитивните и негативни емоции на душата като ембрион и плод?

Нека проследим някои вътреутробни психически изживява­ния в един безметежно преминал период на бременност. Те са възстановени в регресивен транс.

— В утробата си. Можеш ли да я опишеш?
— Нежно убежище. Сигурност и закрила. Уютно, обло като балон. Плувам в приятно затоплена течност. Чувствам любовта на мама. Сдържана, добронамерена е. Обгръща ме мека светлина.

(Любовта в астрала, както съм се натъквал на това в не една регресия, винаги получава светлинни проявления.)

— Подвижни ли са околоплодните води?
— Обикновено в покой, понякога плавно се извиват край мен.
— Как се чувстваш?
— Като риба във вода...(Усмихва се. Трудно е да се определи на какво - на състоянието си, на сравнението.)

Това не бива да ни очудва - душата, както се изясни, може да присъства в утробата или, за известно време, да е все още извън нея. В зависимост от това къде се намира, „наблюдава” себе си и обстановката отблизо или отстрани.

— Опитай да опишеш тялото си.
— Здраво, меко, със заоблени ръчички. Хубаво ми е, ма­кар и несъвсем ориентирано. Балонът светлее - прониква, облива и струи успокояваща светлина.
— Откъде?
— Божествена! Като че от сърцето на мама...(С възхита.) Предава ми неугасима енергия, любов и жажда за живот.

(При други изживявания светлинното сияние прониква в утробата не от майката, а някак отгоре на нея. Вероятно се касае за божествената светлина и любов, струящи от астрала и ментала.)

— Чувстваш ли сърдечния ритъм на твоята родителка?
— Да. Сърцето й като, че е над главата ми.
— Това смущава ли те?
— Единствено, когато мама е разстроена и плаче. Поемам напрежението й. Тогава сърцето бумти... През повечето време е спокойно. Предава ми чувство на сигурност.
— Можеш ли да определиш отношението на майка си към теб?
— Аз съм първото й дете. Обича ме, очаква с любов и... тревога пред неизвестността.
— Как чувстваш това?
— С душата си. Винаги, когато мама е спокойна или раздразнена, това се отразява върху мен.

(Изживяванията в утробата са в астрала. Душата и тялото на плода са свързани с душата и тялото на майката физически и астрално.)

— Имаш ли усещане за своя баща?
— Някъде край нас е, знам. Излъчва доброта, дава сигурност, успокоява мама. Тогава светлината при мен засиява още по-ярко. Обичам ги двамата.
— Как се чувства майка ти?
— Спокойна, но, отсъства ли татко, страда. Работата му е такава. Тя трепетно го очаква и (напряга лице) малко се безпо­кои...
— Как реагираш в тая ситуация?
— Тъгувам с нея.

Душата в утробата запазва на подсъзнателно ниво до края на земния си път позитивно отношение към света, при добри отношения между родителите - един към друг - и към нея. И обратно. Както ще се уверим от някои следващи регресии, с негативна настройка е при раздиращи остри семейни кон­фликти.

Нека разгледаме друг аналогичен на този случай на изживя­ване в утробата:

— Какво е там?
— Спокойствие. Комфорт. Освежаваща светлина.
— Кога е светло?
— Когато мама е щастлива.
— Родителите ти са в конфликт. Какво изпитваш?
— Усещам тяхната раздразненост. Над мен сякаш преми­нава тъмен облак. Обзема ме напрежение. Студ и мрак... Тръпна. След време, настъпи ли спокойствие, отново извира успокояващата мека блага светлинка.
— Как чувстваш баща си?
— Като закрила. В момента гали корема на мама. На нея й е приятно. Обичат ли се двамата, обичам ги и аз.
— Усещаш ли околоплодните води край теб?
— Топли. Теснота, ограниченост... Течен вакуум. Забавят движенията ми... Бликналата светлина от чувствата на мама и татко и изпълва утробата.

(Плодът с астралните си сетива изглежда възприема аурите на родителите.)

— Мама и татко се любят. Какво изпитваш?
— Леко вибрирам. Спотаявам се. Отдръпвам нагоре. Към сърцето на мама. Тя е по-студена, а татко такъв... хм... едно­ образен... Една и съща поза.( Дяволито се усмихва.)

След малко:

— Леко ме дразнят, ограничават...
— Татко ти те притиска?
— Напротив. Внимателен е. Оттеглих се плавно нагоре... Все по-топло и светло е. Струят разноцветни сияния. Очудвам се - татко би могъл да изрази повече обич и страст. (Смее се.)
 — Как реагираш на тази траиционна любов на твоите родители?
— С безразличие. Не влагам чувства.
— Когато свършват, какво изпитваш?
— Облекчение, разшири се пространството.   ,
— На майка ти приятно ли й бе? Имаш връзка с нея. Опитай да установиш това.
— Възможно е, но нейното усещане не се предаде на мен.
— Ти каза: „Когато мама и татко се любят, все по-светло и топло ми е”, нали така? Имаш ли чувство, че се появяваш на света от извиращата от тях светлина?

(Рязко ме прекъсва.) — Абсолютно вярно! Светлината на любовта! (С възторг в гласа.) Дава живот. Нося я у себе си...

На пръв поглед — абсурдни твърдения. Но те са докумен­тирани. В регресия душите с интерес и любопитство проследяват изживяванията си на святото място - олтаря на майчиното лоно. Там, както ще се уверим в това, за цял живот се формират качества или провокират трудно преодолими недостатъци на бъдещия характер.

Има случаи, когато плодът в майчината утроба не е сам. Интересно ще е да се проследят изживяванията в тази ситуация. Предлагам откъс от подобна регресия:

— До мен се е свило друго детенце. Плавно ме докосва с меки, заоблени, топли коленца. Едва го погалвам и дълбоко в душата си се усмихвам. Хубаво ми е.
— Как се чувства майка ти?
— Обича ни. Щастлива ще е да ни има.
— Откъде наблюдаваш това? Какво ти дава основание да го твърдиш?
— От утробата. Виждам и чрез моята сестра, която е до мен.
— А тя вижда ли себе си чрез теб?
— Да. (Усмихва се.)

Странни ракурси. Силно привързани, душите на близнаците, като две сродни създания, могат взаимно да се наблюдават. Благодарение на любовта, те се отразяват една в друга като в огледала.

— Има ли разум у теб?
— И у мен и у нея. Обичаме мама. Движенията ни са плавни, внимателни, а тя е огромна... Моята неродена сестра понякога леко се закача. Рядко й отвръщам. Реагирам с вътрешна усмивка.
— Силно ли ви желаят родителите?
— Да, физически сме се развили достатъчно, за да се появим. Със сестра ми сме разположени една срещу друга, но тя ще се появи след мен. Решила е да ми отстъпи... Излизам без особени усилия. Очаквам я...
— Дотук разгледаните изживявания в утробата издават сигур­ност и стабилност. Но те невинаги са безоблачни и спокойни. Следващият случай доказва това:
— Тясно е. Душата ми е потисната. Моят брат-близнак е под мене. Почти не се движи. Никакви контакти.
— Защо?
— Страда. Аз съм голяма, а неговото телце е свито, мъ-ъ-ъ-ъ-ничко...
— Пречиш? Притискаш го?
— Не, но... Много искам да му помогна. Той ме успокоява. Без думи. Трудно е да обясня как... Предава ми кротостта си. Пази ме и обича.
— Настава време да се появите на бял свят. Как се извършва това?
— Брат ми излиза първи. Ето на - по-широко е. Поемам и аз - с глава напред. Проправен е пътят, по-лесно е... Братчето обаче го няма. То беше такова едно свитичко, много по-малко...(С въздишка.) Не е оцеляло... Липсва ми...(Плаче.) Винаги ще е така... По-късно, с растежа, все някой трябва да е до мен - кукла, сестра ми или приятелка. Изпитвам потребност да се грижа за някого. Измъчва ме вина...

По този начин се формират някои личностни комплекси. Необясними другояче, те намират отговор и разрешение, в регресията. В състояние на транс, угризенията могат да бъдат преодолени.

Разгледаните дотук пребивавания в утробата подготвят състояния, небелязани от вихъра на раздиращи страсти. Това може и да не бъде така. Понякога ставаме свидетели на мъчи­телни изживявания на майката при износване на плода. Трудно изличим е техният отпечатък върху задаващия се съзнателен живот.

Такъв е следващият случай:

— В утробата си. Какво чувстваш? - Обръщам се към наскоро въплътила се душа.
— Напрежение. Скандална разпра. Мама ридае. Трепери.
Светът сякаш болезнено се тресе... Студено е. Свивам се в себе си. Душата смрачава... Страдам. Искам да се освободя от тормоза на мъчителната тревога... Татко бие мама. По главата, по гърба... (Плаче.) Мразя го!... Разправия за... пари... Искам, искам да се измъкна!...(Мъчителна гримаса, изнурителни конвулсии. По лицето се стичат сълзи.) От честите сътресения
до края на живота ще ме преследва панически страх от земетресение.

(Така възникват някои фобии.)

— Когато майка ти е спокойна, какво чувстваш?
— Утробата светлее. Лекота, сигурност. Течността се извива край мен спираловидно отгоре надолу по часовата стрелка. Вдъхва сили и оптимизъм.
— Какви са тези вихри?
— Пъстри. Странни - като в Луна парк! Сияят на проблясъци. Така е, когато цари мир и любов. Заплаче ли мама, смрачава. Почвам да се треса. Мъчителни спазми. Искам, искам да се махна оттам!... Завинаги...

Негативните емоции на майката в периода на бременност са неблагоприятни за психиката на нероденото дете и могат да провокират угнетителни фобии. Такъв е следващият случай:

— В утробата си. Кризисни ситуации?
— Заседнали сме в асансьор между етажите. Мама плаче. В паника е.
— Чуваш гласа й?
— Чувствам я.
— Какво те обзема?
— Страх от пропадане. Прониква от нея. Вися в простран­ството. Теснота, затвореност, безизходица. Смазващо напреже­ние. Ох, ще се пръсна!...
— Дълго ли престоявате в асансьора?
— Страхът се разраства. Въртя се. Да се спася, да избавя и нея... Обичам я, а не мога да й помогна. Тресе се от плач. С нея и аз... (Потръпва.)
— Спокойно. Всичко свърши. (Намесвам се е утешителен глас.) Вратата на асансьора вече е отворена. Навън сте. Какво става?
— Мама ридае... После, отмаляла, присяда. Безпокойство­ то се. уталожва...
— Минава време. Какво се случва?
— Страхът се стопи. Привидно. Всъщност, стаи се дълбоко в мен. Коварно ме гложди. Оттогава - до днес...

Типичен пример на клаустрофобия, придобита от стрес в майчината утроба при принудителен престой в заседнал асан­сьор. Регресията помогна за освобождаване от угнетителното безпокойство.

Нека разгледаме друг, аналогичен с болезнено изживяната чувствителност, случай:

— Мама е в бурна истерия. Вика, крещи, мята се...
— Чуваш гласа й от утробата?
—  Не, но усещам тревога. Не знам как става това - чув­ствата и мислите й ме връхлитат - всичко разбирам. (Душата в майчиното лоно е подвластна на астралната сетивност: притежава духовни: зрение, слух, чувство, за допир. Така се ориентира в обстановката и комуникира със света.)
— Чудовищната уплаха гнети. Предава ми се. Потиска. Неспо­койствие. Тъмнина. Теснота.

(Задъхан учестен говор. Сковани напрегнати движения.)

— Какво изживява майка ти?
— Разпра с нейната свекърва.
— А ти?
— Напрежение. Пробягват токови искри по тялото... Душата ми страда.

(Потръпва.)

— Какви проблеми?
— Баба роптае срещу мама. Тя е бременна, а родителите ми още не са се оженили.
— Как приемаш своята баба?
— Мразя я! (Спонтанен отговор.) Мама мълчи. Стиска зъби, но отвътре... В един миг не издържа. Отвръща й... Светът се изпълва с крясъци. Сърцето над мене тупа, ще се пръсне... Помръквам. Ще ми се да избягам...(Плаче.) Притисната, свивам се, сви-и-и-ивам... (Провлачва думите с отпаднал глас.) Утробата е угнетително тясно мрачно пространство. (Плаче.) Задушават
ме спазми.

— Татко ти там ли е? Как реагира?
— Като че се бои от баба. Той и мама не се разбират.
— А ти в тази ситуация?
— Завъртам се. (Говорът става рязък, насечен.) Мама изохква, хваща се за корема... Разпрата не престава. Тягостно е. (Плаче на глас.)

— Какво се е случило?
— Тате има приятелка. Трябва да я зареже заради мама. Гузен е. Баба не одобрява това: „Нарочно си му натресла дете!”... Обхваща ме чувство за вина...(Хлипа.) Ох, преследва ме... Цял живот...

Потиснатостта и самообвиненията могат да се пренесат от мъчителни изживявания в предходно съществувание. Но те могат да се провокират и от дълбоко изживян стрес в майчината утроба. Отстраняването е невъзможно, без разкриване на предизвикалата ги причина.

Това правя в състояние на дълбок регресивен транс. След малко питам с разбиране:

Скандалът свърши. Как се чувстваш?

— Мама още страда. Тръпне. Пие някакви хапчета. Като че идва на себе си... Сърцето й се успокоява. Поляга. Заспива. Поолеква ми... (Въздишка на облекчение. Говорът се нормали­ зира.) Околоплодните води - прозрачни, приятни - гальовно се извиват, отмиват напрежението... Плаха светлина. Обзема ме лекота. Мир и спокойствие.

В друга регресия попаднах на вътреутробните изживявания на плод, чиято майка бе силно депресирана. През бременността съпругът й бе поддържал тайна извънбрачна връзка. Това обаче бе стигнало до нейните уши. В семейството витаеше потискащо напрежение. Преди да се роди, детето болезнено съпреживяваше тези тревоги.

Явило се на бял свят, момченцето бе ревливо, безпричинно капризно. Отказваше да бозае. Неконтактно, дистанцирано от родителите. Както вече се изясни, имаше дълбока причина за това.

В регресията стигнахме до нея: „Не мога да понасям тате. С млякото приемам нервността на мама...”

...След години, вече възрастен индивид, този човек про­дължаваше да изпитва непоносимост към своя родител и към млякото - прясно или кисело. Вероятно подсъзнателно свързва­ше това с напрежението, изживяно в утробата.

В състояние на транс, с осъзнаване причината за настъпи­лата криза, синът прости прегрешенията на бащата. Отношени­ята им се нормализираха. Вече с охота консумира млечни продук­ти.

Трудно обясними са негативните аспекти в поведенческите реакции на личността. Някои от тях са провокирани не в предходен живот, а от мъчителни изживявания в майчината утроба. Умело проведената регресия е в състояние да ги отстра­ни. С повторно съпреживяване на миналото, може да се пре­програмира бъдещето.

Макар и рядко, срещат се деца, отрицателно настроени към своята родителка.Това също може да е предизвикано през време на вътреутробния период.

Ще се спра на следния, показателен за подобен тип изживя­вания, случай:

— В утробата си. Какво е там?
— Студено, тъмно, некомфортно.(С болезнено отчаян глас.)
— Защо?
— Прекомерно тясно, напрегнато... неприятно. Гневни шумни крясъци. Мама и татко се карат. Тя не ме желае. Не обича и него. А той настоява да се родя. Самонадеяна, амбициозна, гради кариера. Неспокойна, все бърза, все няма време... Не им стигат парите. Ще им бъда в тежест. (Изохква.) Това ме нара­нява... Татко я увещава: „Моля те, роди го! Ще работя денем и нощем...” Мама е категорична. Решила е - ще абортира. Отблъс­кваща, противна...(Плаче.)

(Тъжни думи, изтръгнати от устата на едно унизено дете за родителката, съдържателка на ключовете на живота. Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Майката се отнася с рожбата си, както ще се уверим в това по-нататък, като мащеха.)

[Людмил]

Само татко ме закриля. След дълги препирни уговаря мама да ме запази. Говори й нежно. С цялата си душа го оби­чам!. ..(Човек може да бъде спасен само с любов. Тя е живот. Но в земния свят едва ли има чувства на обич, по-висши от майчините.) Мрачно е. Липсва топлина. Мама обича единствено себе си. Ох, не ме сдържа в утробата...

Бог ни е създал с любов. Живеем за нея и страдаме, не я ли получим. Лишено от мощните й импулси, майчиното лоно се превръща в ледено царство на мрака.

Някои жени са незрели да бъдат носители на животворните импулси на любовта. По-късно, по законите на справед­ливостта, на свой гръб ще понесат кармичната отговорност за това.

В този случай детето се роди седмаче. Едва оцеля. Неп­риязънта към неговата родителка, лишила го от най-светлото чувство, впи корени в опустошената му душа. За цял живот.

Съдбата на нежеланите наследници не е щастлива. Това е обяснимо: „Родено с любов, детето принадлежи на Новото време - казва учителят Петър Дънов. - Отсега нататък жените ще се държат отговорни тук и в Отвъдното при неизпълнение на святата си майчинска мисия.”

Любопитно и полезно ще е да проследим началните моменти на този задаващ се нелек живот, след като нежеланото дете напусне утробата.

— Излизаш на бял свят. Как се извършва това?
— Болезнено.
— С коя част от тялото? Първото ти усещане?
— Издърпват ме за ръката. Мръзна. Треперя. Ох, не искам, не искам!...(С хленч в гласа.) Светлината ме дразни!

(Лишено от духовното сияние на майчината утроба, детето реагира тревожно.)

— Какво изпитваш при съприкосновение с въздуха?
— Враждебен. Боя се от него.
— Заобикалящата среда е отблъскваща и противна за нежеланите потомци. (На тези спонтанни реакции съм се натъвал в не една регресия.)
— Как се отнася майка ти към теб?
— Не ме обича. Само татко ме обгръща с грижи, любов, доброта. Но това (тихо проплаква) не ми е достатъчно... Тя не ме прегръща, с нежелание ме къпе...

— Как си, когато татко ти прави това?
— Радвам се, гукам.(Оживява се.)
— А когато го прави майка ти?
— Рева, ритам, разплисквам водата... Ох, не ме обича!... (С дълбока въздишка.)

Лишено от майчински ласки, това може да се окаже фатално за детето и за цял живот да внесе смут в него. Възниква въпросът дали душата му не е заслужила кармично тези изживявания...

Страданието пречиства. Любовта още повече освобождава от тъмна карма. Оправдание за безсъвестните майки няма. На тоя свят. И на оня.

— Защо реагираш така остро срещу своята родителка? Тя, може би, вече се е променила?
— О, ни най-малко. Отблъсва ме дори нейната кърма. Хранят ме с изкуствено мляко.
— Но ето - понякога тя все пак се грижи за теб, нали така?
— Липсват топли думи, нежност... Не ме милва.
— А татко?
— Истински ме обича! (Отново с оживление.)

Бог се проявява за децата с грижите и любовта на майката и бащата. Тежко, трагично е, когато не всеки от тях е на необходимата висота.

След години, с последвалата раздяла на родителите, се из­пълни желанието на това дете - животът му протече при таткото. Малката страдаща душица трябваше да пие светлината на нечия любов. Съществуваше обаче реална опасност - след време, вече зрял човек, това дете да заприлича на своята майка. В сила е правилото на Юнг: „Най-често се превръщаме в онова, което старателно отбягваме...”

Регресивните изследвания разкриват дълготрайни последи­ци от непремерените остри думи и негативни послания към „неодушевения” плод от времето на престоя в майчината утроба - сейфа на бъдещия живот. Формират се мъчителни, трудно отстраними дисхармонии. Пренебрегнала своята рожба, майката, унижава себе си, обижда Бога. Любовта е връзката на човешката душа с него. Повече отвсякъде, Той е в децата.

Ще се спра на друг случай, доказващ дълбоката психо-емоционална обвързаност на изживяванията на плода и неговата родителка. Забележителна е разликата, в сравнение с пред­ходната ситуация - тук вече липсва конфликтност. Това, както ще се уверим след малко, коренно променя ситуацията и трасира подстъпите към едно светло, слънчево бъдеще.

— Ти си в утробата. Какво изпитваш?
— Топлина и спокойствие.
— Какво визуализираш? Ограничено и тясно ли е?
— Такова, каквото трябва. Хубаво ми е.

(Описанието издава комфорта на душата, вселена в утробата.)

— Как чувстваш околоплодните води?
— Като мехурчета по кожата ми - меки и нежни. Не, сгреших,  това е плацентата. Водите край мен са гальовен вакуум.
— Имат ли цвят?
— Ясни, полупрозрачни, почти кехлибарени.
— Реагираш ли на техния досег?
— Неподвижен съм, но понякога плавно се извивам. Оме­котяват движенията ми.
— Чувстваш ли реакциите на твоята майка? И, ако да, как?
— Да, чувам сърцето й, а понякога и гласа... Ха, невероятно! В момента пее рокендрол и танцува... Приемам настроението й - весело ми е. Тихите, дотогава спокойни води, активно кръжат...

(Позитивното отношение на майката към плода го успокоява, предава му усещане за сигурност и стабилност.)

— Обича ли те твоята родителка?
— Много! (Категоричен отговор.)
— Как разбираш това?
— Трудно е да обясня. В мене е, извън усещанията. Изпъл­ва ме извисена светлина. Крепи, влива енергия и сила. Без любовта на мама, щях ли да съм на Земята...

(Признателността към родителката обогатява с неизчерпаема духовна и физическа мощ.)

— Обичаш ли я?
— Божествено! (Възторжен отговор.) Част от нея съм...
— Как го изразяваш?
— С любов. Изпращам й светли чувства. Може би отразявам нейните?...(Замисля се. Дълго мълчи.) Не. (С категоричност в гласа.) Любовта си е моя. Дълбоко и силно съм свързан с мама.
— Как се чувства майка ти, когато си там?
— Спокойна е и това се предава на мен. Но понякога... страда... (Изговаря това бавно, със съчувствие и тъга в гласа.)
— А ти в тази ситуация?
(Продължава в унес.) — Веднъж дълго плака... Обидена, жестоко наранена. Тогава страдах и аз... Не със сълзи, а с раздираща душата болка. (С въздишка.) Част от мама съм...
— Дори в мислите и усещанията?
— О, не, имам свои мисли, но сякаш дълбоко съм сраснат с нейните изживявания.
— Към какво са насочени очакванията й?
— Към бъдещето.
— Бъдещето? Как да тълкуваме това?
— Предварително го знам! ( С категоричност в гласа.) (Ама, че отговор!)
— Какво е то?
— Обобщена представа за нещо добро - низ от случки и събития. От това понякога ме.обзема напрежение - задават се изпитания. Имам смелост да ги поема. Зареден съм с борбеност и желание за победа. Благодарение на мама! (С гордост в гласа.)
— Неизменно ли е с теб програмата за бъдещето?
— След време ще се изтрие от паметта ми. Така трябва да бъде. Това е съставка от... самата програма.
— Бъдещето постоянно ли е или променливо във времето?
— Предначертано е, но на Земята не е желателно да сме осведомени за премеждията, за да сме по-автентични в реакциите си.
— Защо трябва да се влее енергия и съзнание в човешкото тяло?
— Заради любовта.

Попаднал на еволюирала душа, опитвам се да проникна по-дълбоко и изтегля информация за сложните механизми, определящи закономерностите на нашето съществуване:

— Извън плътта има ли любов?
— О, многократно по-силна! В тялото е трудно постижима. Съзнанието там е бедно, ограничено. Затова трябва да я опоз­наем и се научим да я отдаваме. Земята е осеяна с изпитания - тестове за проверка на любовта. Загубата и и озлоблението сриват душите. Те рухват, провалят се. Това в Отвъдното горчиво се изстрадва.
— Извън физическото тяло към какво е насочена любовта?
— Към Бога.
— Съизмерима ли е с нашите чувства към земните ни роди­тели?
— О, неизмерно по-силна, макар родителите да носят в себе си частица от Него.
— При кого от двамата е по-ярко изразена?
(Кратка пауза.) — Зависи. Искриците на любовта изпълват душите, когато всеотдайно и истински се обичат...
— Желаеш ли да излезеш от утробата?
— Да, раста, раста... Тясно е. Неудържимо искам да се реализирам в живота!

В началото каза: „хубаво ми е и спокойно при мама”, а сега изведнъж: „желая да я напусна”. Защо?

Преобладаващите възприятия в утробата на майката (ако ги получат подложилите се на регресия ), при липса на сериозни психоемоционални и физически сътресения през този период, са на спокойствие, безгрижие и любов. Родеят с чувството за близост с Бога. Черно-бели или цветни видения, околоплодните води обгръщат плода и кръжат в различни коло­ритни нюанси. Космическо завихряне. Покровителствени, нежни,гальовни.

Изживените процеси са отгласи в астрала на психо-емоционалното състояние на майката. Без нейната доброна­мереност, душата няма да получи мощен позитивен тласък в реализиране на бъдещата си програма.

Дълготрайни са последиците от емоциите във Вселената на майчиното лоно. Всъщност, длъжен съм отново да подчертая - касае се за особен тип „изживявания”. При тях се”вижда”, „чувства” и „чува” в астрала.

И така, възпитанието започва още от утробата. Необходима е отговорност от страна на бъдещата родителка - емблемата на любовта - за всяка нейна мисъл и постъпка през този важен за бъдещето период. Тогава все още се дооформя програмата на задаващия се живот. Оттам заработват законите на кармата.

Травмиращите изживявания от престоя в майчината утроба и при раждане леко изтласкват образите от предходни съществувания в подсъзнанието. Възстановяването на преживяното от тези изключително важни периоди освобождава блокиращото напрежение. По-леко се навлиза в миналото от предишен живот.

Темата за изживяванията на плода преди раждане е все още недостатъчно изследвана. Необозрима като птичите пътеки в небесата...

(откъс от книгата на Христо Нанев)

Откъс от книгата

ОТКАЖИ СЕ ОТ ИЗКУСТВОТО ДА УМИРАШ
на Леонард Ор

Майка ми родила първите си три деца - момичета - с разлика почти точно осемнайсет ме¬сеца едно от друго. После решила, че й стигат толкова деца. Все пак родила още три... Последното бях аз. Нежелано дете, дошло след дванайсет години, през които майка ми спазвала решението си да няма повече деца.
Чрез рибъртинга си припомних много неща. Спомням си как се появих в утробата й и колко се вълнувах, че пак се връщам във физическия свят. Но радостта ми скоро отстъпи пред неприятното откритие, че съм нежелан гост. Когато разбра, че съм там през втория или третия месец от бременността си, майка ми много се разстрои. Точно тогава започнаха нещастията ми в този живот. По-късно стигнах до заключението, че единственият начин, по който бих могъл да се харесам на майка си, е да изчезна - да се самоубия. Направих опит да се обеся на пъпната връв. Опитът беше неуспешен. Беше седалищно раждане и пъпната връв беше увита три пъти около врата ми. При раждането си стигнах толкова близо до смъртта, колкото е възможно без действително да умреш. Пъпната връв беше стегната толкова здраво около врата ми, че докторът реши да ме издърпа за краката, за да може да я среже. После пак ме върна в утробата, обърна ме и ме извади с форцепс. Преживях отново голяма част от живота си в утробата, раждането си и ранното детство чрез лечебния процес рибъртинг. Никога не съм се чувствал добре приет в семейството си и в общи линии това продължава да е така...
Раждането ми беше дълго. Спомням си задушаването. Спомням си срама на майка ми от това, че е разкрачена. По едно време през 1977 година получих обрив на врата - три червени ивици, физиологичен спомен за пъпната връв.

[Людмил]

Като продължение на темата вижте филма "Какво желаят бебетата"