В МАЙЧИНАТА УТРОБА„Загадките са най-очарователната страна на живота. „
А. Айнщайн
Откога започва земният ни път? От сливането на мъжката и женска полова клетка? В утробата на майката? След нейното напускане? Можем ли да възстановим спомени от миналото си като сперматозоид или неоплодена яйцеклетка? Съхраняваме ли информация за изживяното при зачеване, в утробата или далеко след своето раждане? Кога се проявява съзнанието?
Въпроси, занимаващи открай време човечеството. Категоричен отговор все още няма.
Съвременните учени твърдят - новородените имат недоразвит мозък и трудно запаметяват видяното. Фокусират поглед за кратко върху близка, силно контрастна част от обекта. Реагират, ако разликата тъмно-светло е поне 70%, но и тогава не задържат продължително вниманието си.
На физиологично ниво това навярно е така. Какво е на духовно? - Нека потърсим отговор на тези интригуващи въпроси по пътя на регресията. Търпеливото навлизане в един слабо изучен свят може да възнагради.
След като бъдещия живот е подготвен, набелязани са родители, пол, страна и фиксирани земните маршрути, по общата и индивидуална карма, изчистена, блеснала до гланц, душата отговорно навлиза в тяло.
Кога се извършва това? Какво се изживява като плод в утробата на майката?
Според регресиите, въплътената душа се влияе от-„видяно-то”, „чутото” и „почувствано” още във вътреутробния период и дори преди него:
„Преди да проникна там, наблюдавам: родителите ми се любят... Неудържимо ме тегли към тях. Имат същия проблем като моя в предишен живот. Искам да се изпитам докрай, да надмогна допуснатите слабости и грешки и се реализирам по-пълноценно. Убеден съм - тези хора, повече от всички други на света, ще ми помогнат най-добре за това.” - Такъв е психологическият мотив за поява на Земята на тая Духовна същност.
Какво се изживява след внедряване душата в утробата на майката, кога и как се извършва този процес?
За едни от регресираните, душата се вселява там в момента на зачеване. За други - в началните месеци, с превръщане на зародиша в плод. За трети - едва при раждане. Различните периоди на вграждане в плът се доказват от ракурса, от който душите описват своите изживявания там. Някои ги представят през „погледа на плода”. Други се „наблюдават” отстрани, от астралните полета. Гледната точка често пъти е комплексна - и отвътре и отвън.
Независимо от момента на вселяване, изживяванията в майчината утроба са винаги в астрала. Душите „виждат”, „чуват”и „усещат”със своите духовни сетива. Физическите още не са достатъчно развити.
В по-късен етап възприятията от двата типа сетивност се сливат, като тенденцията е да се навлиза все повече във физическата материя. Малцина запазват фините сигнали на духа като възрастни индивиди. Такива са ясновидците, медиумите, сензитивите.
По време на бременност плодът изпитва преобладаващо чувство на комфорт и сигурност. То е зависимо от психоемо-ционалното състояние на майката и затова е уязвимо.
Какви са позитивните и негативни емоции на душата като ембрион и плод?

Нека проследим някои вътреутробни психически изживявания в един безметежно преминал период на бременност. Те са възстановени в регресивен транс.
— В утробата си. Можеш ли да я опишеш?
— Нежно убежище. Сигурност и закрила. Уютно, обло като балон. Плувам в приятно затоплена течност. Чувствам любовта на мама. Сдържана, добронамерена е. Обгръща ме мека светлина.
(Любовта в астрала, както съм се натъквал на това в не една регресия, винаги получава светлинни проявления.)
— Подвижни ли са околоплодните води?
— Обикновено в покой, понякога плавно се извиват край мен.
— Как се чувстваш?
— Като риба във вода...(Усмихва се. Трудно е да се определи на какво - на състоянието си, на сравнението.)
Това не бива да ни очудва - душата, както се изясни, може да присъства в утробата или, за известно време, да е все още извън нея. В зависимост от това къде се намира, „наблюдава” себе си и обстановката отблизо или отстрани.
— Опитай да опишеш тялото си.
— Здраво, меко, със заоблени ръчички. Хубаво ми е, макар и несъвсем ориентирано. Балонът светлее - прониква, облива и струи успокояваща светлина.
— Откъде?
— Божествена! Като че от сърцето на мама...(С възхита.) Предава ми неугасима енергия, любов и жажда за живот.
(При други изживявания светлинното сияние прониква в утробата не от майката, а някак отгоре на нея. Вероятно се касае за божествената светлина и любов, струящи от астрала и ментала.)
— Чувстваш ли сърдечния ритъм на твоята родителка?
— Да. Сърцето й като, че е над главата ми.
— Това смущава ли те?
— Единствено, когато мама е разстроена и плаче. Поемам напрежението й. Тогава сърцето бумти... През повечето време е спокойно. Предава ми чувство на сигурност.
— Можеш ли да определиш отношението на майка си към теб?
— Аз съм първото й дете. Обича ме, очаква с любов и... тревога пред неизвестността.
— Как чувстваш това?
— С душата си. Винаги, когато мама е спокойна или раздразнена, това се отразява върху мен.
(Изживяванията в утробата са в астрала. Душата и тялото на плода са свързани с душата и тялото на майката физически и астрално.)
— Имаш ли усещане за своя баща?
— Някъде край нас е, знам. Излъчва доброта, дава сигурност, успокоява мама. Тогава светлината при мен засиява още по-ярко. Обичам ги двамата.
— Как се чувства майка ти?
— Спокойна, но, отсъства ли татко, страда. Работата му е такава. Тя трепетно го очаква и (напряга лице) малко се безпокои...
— Как реагираш в тая ситуация?
— Тъгувам с нея.
Душата в утробата запазва на подсъзнателно ниво до края на земния си път позитивно отношение към света, при добри отношения между родителите - един към друг - и към нея. И обратно. Както ще се уверим от някои следващи регресии, с негативна настройка е при раздиращи остри семейни конфликти.
Нека разгледаме друг аналогичен на този случай на изживяване в утробата:
— Какво е там?
— Спокойствие. Комфорт. Освежаваща светлина.
— Кога е светло?
— Когато мама е щастлива.
— Родителите ти са в конфликт. Какво изпитваш?
— Усещам тяхната раздразненост. Над мен сякаш преминава тъмен облак. Обзема ме напрежение. Студ и мрак... Тръпна. След време, настъпи ли спокойствие, отново извира успокояващата мека блага светлинка.
— Как чувстваш баща си?
— Като закрила. В момента гали корема на мама. На нея й е приятно. Обичат ли се двамата, обичам ги и аз.
— Усещаш ли околоплодните води край теб?
— Топли. Теснота, ограниченост... Течен вакуум. Забавят движенията ми... Бликналата светлина от чувствата на мама и татко и изпълва утробата.
(Плодът с астралните си сетива изглежда възприема аурите на родителите.)
— Мама и татко се любят. Какво изпитваш?
— Леко вибрирам. Спотаявам се. Отдръпвам нагоре. Към сърцето на мама. Тя е по-студена, а татко такъв... хм... едно образен... Една и съща поза.( Дяволито се усмихва.)
След малко:
— Леко ме дразнят, ограничават...
— Татко ти те притиска?
— Напротив. Внимателен е. Оттеглих се плавно нагоре... Все по-топло и светло е. Струят разноцветни сияния. Очудвам се - татко би могъл да изрази повече обич и страст. (Смее се.)
— Как реагираш на тази траиционна любов на твоите родители?
— С безразличие. Не влагам чувства.
— Когато свършват, какво изпитваш?
— Облекчение, разшири се пространството. ,
— На майка ти приятно ли й бе? Имаш връзка с нея. Опитай да установиш това.
— Възможно е, но нейното усещане не се предаде на мен.
— Ти каза: „Когато мама и татко се любят, все по-светло и топло ми е”, нали така? Имаш ли чувство, че се появяваш на света от извиращата от тях светлина?
(Рязко ме прекъсва.) — Абсолютно вярно! Светлината на любовта! (С възторг в гласа.) Дава живот. Нося я у себе си...
На пръв поглед — абсурдни твърдения. Но те са документирани. В регресия душите с интерес и любопитство проследяват изживяванията си на святото място - олтаря на майчиното лоно. Там, както ще се уверим в това, за цял живот се формират качества или провокират трудно преодолими недостатъци на бъдещия характер.
Има случаи, когато плодът в майчината утроба не е сам. Интересно ще е да се проследят изживяванията в тази ситуация. Предлагам откъс от подобна регресия:
— До мен се е свило друго детенце. Плавно ме докосва с меки, заоблени, топли коленца. Едва го погалвам и дълбоко в душата си се усмихвам. Хубаво ми е.
— Как се чувства майка ти?
— Обича ни. Щастлива ще е да ни има.
— Откъде наблюдаваш това? Какво ти дава основание да го твърдиш?
— От утробата. Виждам и чрез моята сестра, която е до мен.
— А тя вижда ли себе си чрез теб?
— Да. (Усмихва се.)
Странни ракурси. Силно привързани, душите на близнаците, като две сродни създания, могат взаимно да се наблюдават. Благодарение на любовта, те се отразяват една в друга като в огледала.
— Има ли разум у теб?
— И у мен и у нея. Обичаме мама. Движенията ни са плавни, внимателни, а тя е огромна... Моята неродена сестра понякога леко се закача. Рядко й отвръщам. Реагирам с вътрешна усмивка.
— Силно ли ви желаят родителите?
— Да, физически сме се развили достатъчно, за да се появим. Със сестра ми сме разположени една срещу друга, но тя ще се появи след мен. Решила е да ми отстъпи... Излизам без особени усилия. Очаквам я...
— Дотук разгледаните изживявания в утробата издават сигурност и стабилност. Но те невинаги са безоблачни и спокойни. Следващият случай доказва това:
— Тясно е. Душата ми е потисната. Моят брат-близнак е под мене. Почти не се движи. Никакви контакти.
— Защо?
— Страда. Аз съм голяма, а неговото телце е свито, мъ-ъ-ъ-ъ-ничко...
— Пречиш? Притискаш го?
— Не, но... Много искам да му помогна. Той ме успокоява. Без думи. Трудно е да обясня как... Предава ми кротостта си. Пази ме и обича.
— Настава време да се появите на бял свят. Как се извършва това?
— Брат ми излиза първи. Ето на - по-широко е. Поемам и аз - с глава напред. Проправен е пътят, по-лесно е... Братчето обаче го няма. То беше такова едно свитичко, много по-малко...(С въздишка.) Не е оцеляло... Липсва ми...(Плаче.) Винаги ще е така... По-късно, с растежа, все някой трябва да е до мен - кукла, сестра ми или приятелка. Изпитвам потребност да се грижа за някого. Измъчва ме вина...
По този начин се формират някои личностни комплекси. Необясними другояче, те намират отговор и разрешение, в регресията. В състояние на транс, угризенията могат да бъдат преодолени.
Разгледаните дотук пребивавания в утробата подготвят състояния, небелязани от вихъра на раздиращи страсти. Това може и да не бъде така. Понякога ставаме свидетели на мъчителни изживявания на майката при износване на плода. Трудно изличим е техният отпечатък върху задаващия се съзнателен живот.
Такъв е следващият случай:
— В утробата си. Какво чувстваш? - Обръщам се към наскоро въплътила се душа.
— Напрежение. Скандална разпра. Мама ридае. Трепери.
Светът сякаш болезнено се тресе... Студено е. Свивам се в себе си. Душата смрачава... Страдам. Искам да се освободя от тормоза на мъчителната тревога... Татко бие мама. По главата, по гърба... (Плаче.) Мразя го!... Разправия за... пари... Искам, искам да се измъкна!...(Мъчителна гримаса, изнурителни конвулсии. По лицето се стичат сълзи.) От честите сътресения
до края на живота ще ме преследва панически страх от земетресение.
(Така възникват някои фобии.)
— Когато майка ти е спокойна, какво чувстваш?
— Утробата светлее. Лекота, сигурност. Течността се извива край мен спираловидно отгоре надолу по часовата стрелка. Вдъхва сили и оптимизъм.
— Какви са тези вихри?
— Пъстри. Странни - като в Луна парк! Сияят на проблясъци. Така е, когато цари мир и любов. Заплаче ли мама, смрачава. Почвам да се треса. Мъчителни спазми. Искам, искам да се махна оттам!... Завинаги...
Негативните емоции на майката в периода на бременност са неблагоприятни за психиката на нероденото дете и могат да провокират угнетителни фобии. Такъв е следващият случай:
— В утробата си. Кризисни ситуации?
— Заседнали сме в асансьор между етажите. Мама плаче. В паника е.
— Чуваш гласа й?
— Чувствам я.
— Какво те обзема?
— Страх от пропадане. Прониква от нея. Вися в пространството. Теснота, затвореност, безизходица. Смазващо напрежение. Ох, ще се пръсна!...
— Дълго ли престоявате в асансьора?
— Страхът се разраства. Въртя се. Да се спася, да избавя и нея... Обичам я, а не мога да й помогна. Тресе се от плач. С нея и аз... (Потръпва.)
— Спокойно. Всичко свърши. (Намесвам се е утешителен глас.) Вратата на асансьора вече е отворена. Навън сте. Какво става?
— Мама ридае... После, отмаляла, присяда. Безпокойство то се. уталожва...
— Минава време. Какво се случва?
— Страхът се стопи. Привидно. Всъщност, стаи се дълбоко в мен. Коварно ме гложди. Оттогава - до днес...
Типичен пример на клаустрофобия, придобита от стрес в майчината утроба при принудителен престой в заседнал асансьор. Регресията помогна за освобождаване от угнетителното безпокойство.
Нека разгледаме друг, аналогичен с болезнено изживяната чувствителност, случай:
— Мама е в бурна истерия. Вика, крещи, мята се...
— Чуваш гласа й от утробата?
— Не, но усещам тревога. Не знам как става това - чувствата и мислите й ме връхлитат - всичко разбирам. (Душата в майчиното лоно е подвластна на астралната сетивност: притежава духовни: зрение, слух, чувство, за допир. Така се ориентира в обстановката и комуникира със света.)
— Чудовищната уплаха гнети. Предава ми се. Потиска. Неспокойствие. Тъмнина. Теснота.
(Задъхан учестен говор. Сковани напрегнати движения.)
— Какво изживява майка ти?
— Разпра с нейната свекърва.
— А ти?
— Напрежение. Пробягват токови искри по тялото... Душата ми страда.
(Потръпва.)
— Какви проблеми?
— Баба роптае срещу мама. Тя е бременна, а родителите ми още не са се оженили.
— Как приемаш своята баба?
— Мразя я! (Спонтанен отговор.) Мама мълчи. Стиска зъби, но отвътре... В един миг не издържа. Отвръща й... Светът се изпълва с крясъци. Сърцето над мене тупа, ще се пръсне... Помръквам. Ще ми се да избягам...(Плаче.) Притисната, свивам се, сви-и-и-ивам... (Провлачва думите с отпаднал глас.) Утробата е угнетително тясно мрачно пространство. (Плаче.) Задушават
ме спазми.
— Татко ти там ли е? Как реагира?
— Като че се бои от баба. Той и мама не се разбират.
— А ти в тази ситуация?
— Завъртам се. (Говорът става рязък, насечен.) Мама изохква, хваща се за корема... Разпрата не престава. Тягостно е. (Плаче на глас.)
— Какво се е случило?
— Тате има приятелка. Трябва да я зареже заради мама. Гузен е. Баба не одобрява това: „Нарочно си му натресла дете!”... Обхваща ме чувство за вина...(Хлипа.) Ох, преследва ме... Цял живот...
Потиснатостта и самообвиненията могат да се пренесат от мъчителни изживявания в предходно съществувание. Но те могат да се провокират и от дълбоко изживян стрес в майчината утроба. Отстраняването е невъзможно, без разкриване на предизвикалата ги причина.
Това правя в състояние на дълбок регресивен транс. След малко питам с разбиране:
Скандалът свърши. Как се чувстваш?
— Мама още страда. Тръпне. Пие някакви хапчета. Като че идва на себе си... Сърцето й се успокоява. Поляга. Заспива. Поолеква ми... (Въздишка на облекчение. Говорът се нормали зира.) Околоплодните води - прозрачни, приятни - гальовно се извиват, отмиват напрежението... Плаха светлина. Обзема ме лекота. Мир и спокойствие.
В друга регресия попаднах на вътреутробните изживявания на плод, чиято майка бе силно депресирана. През бременността съпругът й бе поддържал тайна извънбрачна връзка. Това обаче бе стигнало до нейните уши. В семейството витаеше потискащо напрежение. Преди да се роди, детето болезнено съпреживяваше тези тревоги.
Явило се на бял свят, момченцето бе ревливо, безпричинно капризно. Отказваше да бозае. Неконтактно, дистанцирано от родителите. Както вече се изясни, имаше дълбока причина за това.
В регресията стигнахме до нея: „Не мога да понасям тате. С млякото приемам нервността на мама...”
...След години, вече възрастен индивид, този човек продължаваше да изпитва непоносимост към своя родител и към млякото - прясно или кисело. Вероятно подсъзнателно свързваше това с напрежението, изживяно в утробата.
В състояние на транс, с осъзнаване причината за настъпилата криза, синът прости прегрешенията на бащата. Отношенията им се нормализираха. Вече с охота консумира млечни продукти.
Трудно обясними са негативните аспекти в поведенческите реакции на личността. Някои от тях са провокирани не в предходен живот, а от мъчителни изживявания в майчината утроба. Умело проведената регресия е в състояние да ги отстрани. С повторно съпреживяване на миналото, може да се препрограмира бъдещето.
Макар и рядко, срещат се деца, отрицателно настроени към своята родителка.Това също може да е предизвикано през време на вътреутробния период.
Ще се спра на следния, показателен за подобен тип изживявания, случай:
— В утробата си. Какво е там?
— Студено, тъмно, некомфортно.(С болезнено отчаян глас.)
— Защо?
— Прекомерно тясно, напрегнато... неприятно. Гневни шумни крясъци. Мама и татко се карат. Тя не ме желае. Не обича и него. А той настоява да се родя. Самонадеяна, амбициозна, гради кариера. Неспокойна, все бърза, все няма време... Не им стигат парите. Ще им бъда в тежест. (Изохква.) Това ме наранява... Татко я увещава: „Моля те, роди го! Ще работя денем и нощем...” Мама е категорична. Решила е - ще абортира. Отблъскваща, противна...(Плаче.)
(Тъжни думи, изтръгнати от устата на едно унизено дете за родителката, съдържателка на ключовете на живота. Всяко чувство, което огорчава, носи смърт. Майката се отнася с рожбата си, както ще се уверим в това по-нататък, като мащеха.)