Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Потребителско име: Парола:

Автор Тема: Дойдоха новите деца! Задава ли се шеста раса?  (Прочетена 1474 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Людмил

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 636
    • Профил
    • Микроферма

Дойдоха новите деца! Задава ли се шеста раса? Учените са на път да ги признаят

 Как ли само не наричаха тези «неудобни» деца: посланици на Бога, емисари от небесата, посланици на хилядолетието. Но най-добре им прилегна терминът «деца индиго». Учителите, връстниците и даже родителите ги смятат за трудни, неуправляеми, неадекватни, а в най-добрия случай – за «не от тоя свят». Всъщност те са просто РАЗЛИЧНИ.

Спектърът на отношенията към този феномен е много широк – от трепетно-възвишен, към презрително-нихилистичен. Едни са уверени, че тези деца предвещават нов кръг на еволюционната спирала и са едва ли не нова човешка порода, носеща нов морал и нови ценности. Други ги смятат за морални уроди – признак за израждането на човечеството. Ето две крайно радикални и взаимоизключващи се версии, доста красноречиво илюстриращи пристрастието на човешкото същество към разни крайности. Даже ако става дума за беззащитни деца… Впрочем, те толкова ли са беззащитни?!…
Специалистите по езотерика, които изучават този феномен, смятат, че децата-индиго носят в себе си небесни послания, засега недостъпни за нас. Те «идват в този свят със своите намерения” и ни помагат в търсенето на истината. Те «притежават високоразвито съзнание и повишена възприемчивост» към всичко случващо се.
Психолозите и психотерапевтите казват, че това са деца с нови психологически характеристики и необичайни модели на поведение. Болшинството психиатри въобще не признават понятието «индиго», а постъпващите на лечение при тях деца-«индигo» диагностицират като хиперкинетици или аутисти и се опитват да ги лекуват от самите тях. Така или иначе обаче, всички интерпретатори на феномена индиго достигат до едно и също заключение: тези деца не са като всички останали. Не ТАКА работи мозъкът им, ПО ДРУГ НАЧИН е устроена психиката им. Те се различават кардинално от другите деца и затова изискват нов подход към себе си. А непосветените в темата не могат да го осигурят.
Понятието «деца индиго» се появи сравнително неотдавна – преди около две десетилетия, от леката ръка на американската ясновидка Нанси Ан Теп, която в своята книга «Как цветът помага да разбереш живота си по-добре» за първи път определя модела на поведение на «новите деца». Нанси вижда аурата, тя може да вижда хората през призмата на техните цветове и да изчислява тяхната жизнена програма. И ето, от известно време в обичайния спектър започва да се появява нов цвят – тъмносиният цвят индиго, в който светели много деца. По думите на Нанси, те имат жизнена програма, която е напълно различна от тази на всички нас.
«Сигурна съм, че тези деца ни отварят вратите към нов свят, – казва Нанси Ан Теп в едно интервю. И това е светът, в който ще достигнем такова състояние, че ще работим не с ръцете, а само с главата.». Изглежда се има предвид така нареченото четвърто измерение, където, според някои от издигнатите теории, всички ние някога благополучно ще преминем. А децата индиго са призвани да изведат хората на ново духовно равнище, те са, един вид, наши водачи към тази благодат. Какво означава това? На един от езотеричните сайтове четем «Ние живеем на границата между епохи, които при това не са исторически или културни. Задава се смяна на собствената жизнена епоха и светът започва да се готви да приеме новата, шеста раса на човечеството. Тя обединява в себе си достойнствата и се справя с недостатъците на предишните раси и затова трябва да се окаже по-съвършена. Изводът се налага от самосебе си: тези странни, «не такива» деца, са първите представители на новата раса, предвестници на бъдещите промени.» Или, най-общо, бъдещето обещава да бъде светло…
Понякога ни се струва, че те просто са изтъкани от противоречия, в малкото човече съжителстват нежност и агресивност, простодушие и хитрост, обаяние и конфликтност, гениалност в нещо и абсолютно невъзприемане на друго. Те могат да бъдат очарователни и непоносими едновременно. Те не се вместват в никакви рамки, не признават никакви авторитети, не искат да следват общоприетите норми. Като идват на този свят с чувството за собствена значимост, те са си достатъчни, защото знаят това, което ние не знаем. Те чувстват своята изключителност и се държат отговорно. Опитите да ги призовем към ред не водят до нищо. Общоприетата система за поощрение и наказание не действа при тях.Какво още? Те нямат приятели и някак си «се варят в собствен сос» и изглеждат некомуникативни, освен ако не се намират в собствена среда, тоест, компания на себеподобни. Когато бъдат нарочени от общата маса заради своята различност, те се затварят в себе си и стават агресивни. Но децата индиго имат удивителни очи, в тях има нещо, което е неприсъщо на обикновеното дете. Мъдрост, тайно знание, знак свисше – наречете го както искате. Според теорията на Нанси Ан, Ли Керъл и Джен Тоубър, можем да разделим, условно, тези деца на четири групи.: хуманисти (искат да служат на хората,концептуалисти (стремят се да управляват и манипулират хората) художници (впечатлителни, крехки, склонни към творество, и накрая, живеещи във всички измерения(многоизмерен тип) – бъдещи философи и носители на нови религии. За разлика от първите три типа, те не умеят да се приспособяват и затова на тях им е най-трудно в колектив. Почти всички деца-индиго лошо възприемат училищната програма. В същото време, доста от тях имат много висок интелект (IQ=120-135) и имат напълно нехарактерни за своята възраст разсъждения. И още – разказват на възрастните за устройството на света, спомнят си минали животи, други планети, виждат аурата, могат да управляват енергията…
Много деца индиго са надарени с паранормални способности. Така например, руски учени разказват за шестгодишно момче, което може да чете затворена книга, поставена на дланите му. Някои индиго могат да виждат вътрешните органи на човека. А в Белорусия живее момиче, което на 16 г. си спомни с подробности за бившия си живот. В една от статиите за децата индиго се разказва за 8-годишно американче, можещо, с помощта на молив, който то нарича вълшебна пръчка, да намира загубени предмети у дома…
Като говорим за свръхспособностите на индиго, навярно е уместно да си припомним за руското момче със странното име Брюс, което влачи натоварени вагони с помощта на дългата си коса. А и младото дарование Ника Турбина, която на шест-осем-десет години пишела «възрастни» стихове и ги декламирала монотонно, в стила на Бела Ахмадулина, като хвърляла в ужас нормалните хора, а поетите – в благоговеен трепет пред такова чудо на природата. Нерядко отношенията на порасналото индиго към обкръжаващата действителност напомнят битка за победа. И понеже в такава битка не може да има победители, изходът от нея е трагичен във всеки един от случаите: или действителността ще смаже индиго, или индиго ще промени действителността по най-удобния за него начин – до пълно физическо унищожение. Обикновена обида или «борба за справедливост» могат да станат причина за убийство. Преди няколко години, в Нарва, се случи трагедия, която би била немислима от гледна точка на нормален човек. Но, както се вижда, напълно обяснима от позицията на индиго. Ученик от по-високите класове отсякъл със секира главата на собствения си баща, защото оня го наказал за лошите му оценки… Спомняте ли си и за неединичните случаи на стрелба по съучениците в училище в САЩ? Вече множество пъти споменатата Нанси Ан Темп каза веднъж: «Всички онези деца, убили свои училищни приятели или родители, които, по един или друг начин съм наблюдавала, са от индиго… За тях това е форма на оцеляване. Когато ние с вас сме били деца, в главата ни също са идвали различни ужасни мисли. Но тогава ние сме искали да избягаме от това. Било ни е страшно. А те не се боят от нищо.».
«Да,бе! Страхотно! – ще се възмути читателят. – Излиза, че тези «посланици на небесата» са чудовища! Чалнати, от които трябва да стоим настрана!». Не! Те не са чудовища и не са чалнати – просто са различни. Техните ценности се отличават от нашите. И тяхната цел оправдава средствата. А описаните ужасяващи ситуации са резултат от неправилното отношение към такива деца, неграмотността или равнодушието на възрастните. И така, почти всички деца индиго са хиперактивни, трудно се адаптират в колектив и лошо усвояват училищната програма, което, рано или късно, заставя родителите да ги водят на лекар. И лекарят какво? Поставя диагноза на база на цялата съвкупност т признаци. Най-често – ADHD, или по-нашему СДВХ – синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност. И предписва на рецептата препарата риталин, след който децата действително стават по-спокойни и управляеми. Но, като се има предвид, че за последните години, броят на децата в Америка, с диагноза СДВХ, нарастна много, препаратът вече се поглъща в такива неимоверни количества, че лекарите започнаха да бият тревога – за няколко години американците рискуват да се превърнат в «нация на риталина». Още повече, че се наблюдават доста нелицеприятни странични явления от тази «панацея». Яростните борци с риталина говорят за разрушение на личността и забавяне на темпа на развитие на вземащите този препарат, а гълтащите го СДВХиксци се оплакват, че се чувстват като… зомби.
Тази заплаха не важи за всички страни, доколкото препаратът риталин (метилфенидат) се приравнява към наркотиците и даже някъде е забранен за внос и разпространение. Даже не навсякъде има такава официална диагноза СДВХ. Както и понятието «индиго». А като няма понятие, всичко се свежда на примитивно ниво – «подозрителните» деца са диагностицирани с психоорганически синдром (мозъчна дисфункция) или, още по-лошо, аутизъм. По нататък стои въпросът за учебни заведения за неудобните деца, доколкото училищата имат право да им отказват обучение – прекалено буйни били.. Водят ги на разни комисии и ги приравняват с психично болни…
Тук е уместно да цитираме психотерапевта Владимир Киреев: «По никакъв начин не съумявам да доведа до съзнанието на хората, че вече повече от 30 години в световната психиатрия не съществува такова понятие като «психично заболяване». Има разстройство на поведението и разстройство на състоянието, а феноменът индиго е термин на екстрасенсориката. Във всеки случай, смяната на терминологията е удачен способ да се улесни човешкото разбиране за това, че разстройството на поведението и състоянието не е като телесното заболяване, като туберкулозата, например. Ако по-рано са определяли някои човешки прояви за симптоми на аутизъм или синдром на Аспергер, мозъчна дисфункция или органично поражение на мозъка, синдром на хиперактивност или нарцисично разтройство на личността и са ги квалифицирали като диагнози, то сега всичко това, а и много друго, вече наричат признаци на феномена индиго. И, съгласете се, изчезва ефектът на заклеймяване. Едно е отношението, когато животът те събира с шизофреник като болен…Стълкновението с болестта винаги разстройва. Това е неприятно. Друго е да срещнеш «дете индиго», първото възможно чувство, ще е, може би удивление от срещата със «страхотен» различен човек, което може даже да предизвика радост.».
Не е задължително да се възхищаваме на децата индиго (не толкова на тях, колкото на великата мисия, която евентуално им е възложена). Не трябва да се боим от тях (ще порастнат и ще оплескат всичко). Просто трябва да ги приемем – такива, каквито са. И най-важното е – да ги обичаме. И всичко ще си дойде на мястото. Защото, въпреки всичко, в този гаден, подъл и несъвършен свят (с други думи – в третото измерение) всичко се движи от любовта.
Р.S. Признайте си, че и на вас все някога ви се е искало да промените света! Пък, макар и само веднъж, като сте били пъпчив пубертет?… Какво да си говорим…А след това сте захвърлили тази глупава идея, нали? И добре сте направили! Може би наистина не е било ваша работа. Но е възможно това да е тяхното предназначение – на родените на границата на хилядолетието, на тези, които наричат деца индиго? Във всички случаи, идеята да се промени света не е чак толкова неконструктивна.
Активен