Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Потребителско име: Парола:

Автор Тема: Посланията на Sunshine и circles-притчата за Заратустра  (Прочетена 2450 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

nikiatanasov

  • Newbie
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил

Посланията на Sunshine и circles-притчата за Заратустра

източник:http://dreamland-bg.com/index.php?topic=4081.90

Когато човек се разболее,  не посяга към месото, а към една топла супа,чай,,плодове ,нещо леко казват да се яде..защо.защото тялото няма сила,, няма енергия да се справя с друго.
Ако можехме да си представим ,как се сътворява дори и един плод,какво се случва вътре в него докато расте.
Да усетим тази магия в сърцата си,ще усетим живота в нас.
Няма ли жива храна няма и живот ние се разболяваме.
Затова идват на помощ постите,малко да се пречистим,ако се замислим все пак нашето тяло е супер много издръжливо..,години наред ако се храним с Фаст фууд,пържена храна ,солена/снакс ,чипс,//то все намира начин да регулира това ни поведение ,как като складира излишнотоНастрани или това са излишните ни килограми 
Да излишното се отделя,но има граница. 
Разбирате ли как навсякъде има механизми за регулация взимаме само това ,от което наистина имаме нужда,но защо да внасяме ненужни съставки и храни в нас,като може да са  100пр  в наша полза на физично и духовно ниво.
Замисляме ли се как една чаша фреш ни дарява толкова много сили за броени минути,
зареждаме .
Колко ни е леко на корема и не ни липсва енергия след една салата.
След дълги години на едно смесено хранене човек ,разбира се има нужда от един адаптивен период,затова смятам са ни дадени постите  и то не за ден два,,
 след седмица поне се усеща една промяна в нас в мислите ,желанията , в думите ни, ставаме по благи и добронамерени.
Всеки който прави постите през годината го е усетил,ако съумеем да запазим този начин на хранене,вярвам след време лошотията в хората ще се стопи.
Природата това чака да се насладим на всички безценни дарове.


   
Една мъдра притча...която днес прочетох..
 
 
Преди много години царят на Персия се завръщал от победна битка. Като минавал покрай селището, където живеел Заратустра, той решил да навести мъдреца, познат на всеки персиец. Искал да узнае дали той може да отговори на въпросите, на които неговите царедворци не намирали отговор.

Заратустра бил заобиколен от ученици всред една зеленчукова градина. Царят го поздравил с думите:

- Велики Учителю, дойдох при теб, за да ми обясниш законите на природата и на Вселената. Ако си толкова мъдър, както твърди народът, ти сигурно ще сториш това бързо, защото важни държавни дела ме очакват в двореца и аз не мога да се бавя.

Заратустра погледнал царя, взел едно житно зрънце и му го подал.

- Това малко житно зрънце съдържа всички закони на Вселената и на природните сили.

Царят бил смаян от тези думи. Като съзрял усмивките на своите хора, той помислил, че Заратустра му се подиграва. Вбесен, захвърлил зърното и изревал:

- Мислех те за мъдрец и голям философ, но сега виждам, че си само един твърдоглав глупак, който прикрива невежеството си със смахнати съботи. Луд бях, че загубих толкова време, да идвам при теб.

Завъртял пелерината си и поел към своя дворец. Заратустра вдигнал внимателно зрънцето и казал на изплашените си ученици:

- Ще запазя това житно зрънце, защото ще дойде ден, когато царят ще има нужда от този господар.

Минали години. Царят си живеел в своя дворец всред разкош и привидно щастие, но щом легнел нощем, странни въпроси терзаели душата му:

"Живея в разкош и изобилие, а народът тъне в мизерия.
Защо страдат бедняците? И защо точно аз съм цар?
Защо аз властвам над всички същества в империята?
Докога ли ще се радвам на властта и имането си?
Какво ще стане с мен след моята кончина?
И за какво ли ще са ми власт и богатства в гроба? Какво ще стане, като се превърна в храна за червеите?
Ще остане ли нещо от мен или всичко ще пропадне ?
Ако се преродя отново, дали ще съм същия или друг?
Ще имам ли пак власт, или ще бъда скитник, изложен на бича на природните сили, който се бори за насъщния?
Как ли съм живял преди да се появя в този живот?
Все в същата страна ли съм бил и преди?
Дали пък сега не съм се родил за пръв път?
Как е бил създаден света? И как се е появил животът?
Какво ли е било тук, преди да се появи животът?
Дали Бог е сътворил Вселената? А кой е създал Бог?
Какво е имало преди появата на Времето? Съществува ли Вечността? Ако тя е реална, как да я разбираме?"

Никой в двореца не можел да отговори на тези въпроси. А те измъчвали царя нощ след нощ и той често заспивал едва на зазоряване.

През това време славата на Заратустра растяла. Тълпи от слушатели се стичали от далечни земи, за да го чуят. Въпреки инцидента между тях, царят чувствал, че той може да му помогне в решаването на неговите трудни въпроси.

Той преодолял гордостта си и изпратил до Заратустра един керван с дарове и със следното послание:

"Съжалявам. че бях толкова млад и нетърпелив, когато те помолих да ми обясниш основните мъдрости в живота само за няколко минути!
Вече се промених и не преследвам непостижимото. От сърце желая да вникна в законите на Вселената и природата! Умолявам те да дойдеш в двореца, а ако това те затруднява, изпрати ми най-добрия си ученик, който да намери отговор на въпросите, които ме терзаят!"

Минало време и керванът се завърнал в двореца. Заратустра му връщал даровете с думите:

"Тези дарове въобще не подхождат за един градинар, но с удоволствие ще задържа платното, с което ще предпазя младите дръвчета от зимните студове!"

И Заратустра изпратил на царя дар, завит в листо. В него царят открил същото житно зрънце, което Учителят му бил дал някога. Той се развълнувал много, като си мислел, че то крие нещо тайнствено и магическо. Поставил го в златно ковчеже и го скрил при съкровищата си. Всеки ден го поглеждал в очакване на някакво чудо. Очаквал то да се превърне в нещо или в някого, който да му обясни всичко, което го вълнувало.

Така отлетели няколко месеца, без чудото да стане. Царят изгубил търпение и заявил:

- Заратустра ме разочарова отново. Той се подиграва с мен, без да може да даде отговор на моите въпроси. Но аз ще му докажа, че и без негова помощ ще намеря отговора!

И той изпратил при великия индийски философ Ченгрегаша керван, натоварен с великолепни дарове, както преди на Заратустра. Изминали месеци, докато вестоносците се завърнали и съобщили, че философът е склонил да дойде. Зарадван, царят организирал голямо тържество в чест на госта. Той му благодарил, че е предприел това дълго пътуване. Философът отговорил:

- Висока чест е за мен да стоя редом с вас, но за да бъда искрен, ще призная, че аз дойдох в страната на великия Заратустра, за когото съм чувал много неща. Всъщност не зная защо потърсихте мен, след като у вас живее човека, който несъмнено знае много повече.

Тогава царят показал златното ковчеже и отговорил:

- Аз помолих Заратустра да ме учи, а виж какво ми изпрати! Заяви ми, че това житно зрънце е Учителят, Който ще ми обясни законите на света и на природата. Нима не е смешно? Как да си обясним тази глупост?

Ченгрегаша дълго се взирал в житното зрънце и размишлявал. В това време в двореца царяла пълна тишина. Накрая философът проговорил развълнувано:

- Не съжалявам, че пътувах месеци наред. Сега вече се убедих, че Заратустра е действително велик Учител. Това дребно житно зрънце може да ни обясни законите на Вселената и природните сили, защото те са вътре в него. Но както не трябва да го държите в златна кутия, така и Вие трябва да излезете от този разкошен палат, ако искате да намерите отговор на Вашите въпроси. Ако върнете това зрънце в земята, на която принадлежи, и го оставите на слънцето, въздуха, дъжда, лунната и звездна светлина, то ще започне да се издига и да нараства като една цяла Вселена.

Вървете из градините си, за да се докоснете до природата и да се слеете с живота. И както несекващите потоци енергия са устремени към житното зрънце в земята, така и безброй знания и умения ще по-текат към Вас, когато Вие се слеете и станете едно цяло с природата и Вселената. Ако наблюдавате растежа на това миниатюрно зрънце, Вие ще разберете, че то крие една загадъчна сила - силата на Живота. И ако достатъчно дълго съзерцавате, ще установите как то изчезва, а на негово място изниква едно растение, преодоляващо всички препятствия и набъбващо все-повече, защото носи в себе си Живота.

Животът кара растението да поникне и вечно да тържествува над смъртта. Щом семенцето покълне и то се извиси към слънцето, смъртта е победена.

- Всичко, което казахте е истина - заявил царят, - но нали в края на краищата и растението ще умре и ще се разложи в земята?

- Не, няма да умре, защото преди това то е създало стотици семенца като него - отговорил философът. - Малкото зрънце е изчезнало, превръщайки се в растение, както и вие ще пораснете и ще се превърнете в друг човек.

Един ден Вие също ще престанете да сте това, което сте сега, за да се превърнете в една далече по-богата индивидуалност според закона, който повелява, че животът поражда нов живот; истината се стреми към по-голяма истина, а семето създава безброй семена. Житното семенце ни учи, че всичко се мени и преобразява и че Животът е резултат от стълкновението между две противоположни сили.

Ако застанете всред градините си и се вгледате в земята, дъжда, небето и звездите, то те ще Ви разкрият много истини като тази. Житното зрънце е действително велик Учител и ние трябва да сме благодарни на Заратустра, задето ни го изпрати. Предлагам утре да посетим мъдреца, за да научим и други истини. Той ще може да отговори на всички въпроси, които Ви вълнуват, а и аз ще се поуча от него.

Думите на Чангрегаша развълнували дълбоко царя и той одобрил предложението му. След няколко дни те били вече в градината на Заратустра и веднага схванали начина, по който той обучавал своите ученици: неговият единствен учебник била книгата на природата, а той им обяснявал как да вникват в четивото. И двамата открили още една велика истина в градината на Заратустра:

Когато човек следва законите на природата, той стремително се развива като творец.

Цяла година те се учили от великата Книга на природата как да разбират законите на живота. След това царят се завърнал в столицата и пожелал Заратустра да напише книга за своя метод на обучение.

Така била създадена ЗЕНД-АВЕСТА – база на новата религия. Заратустра бил от сугутско племе, влязло после в състава на Волжка България. На езика на древните българи Зороастра е Златна звезда, а Зенд Авеста – Дълбоко Учение - “Златната книга” на древните българочуваши.

Ченгрегаша се завърнал в Индия и като поет и философ, той възпял в химн всичко научено от Заратустра в другата велика, свещена книга на Ориента – РИГ ВЕДА (Възхвала на знанието). Веди (зная) е третата буква на българската азбука.

Докато следвала простото, но мъдро учение на Заратустра, Персия се развивала хармонично във велика държава. Народът водел обикновен трудов живот според законите на ЗЕНД АВЕСТА. Но когато, като всички империи в апогея си, изобилието от богатства породило мързела и тя се отклонила от обикновения начин на живот... Персия отстъпила пред войските на една войнствена нация, в разцвета на своя възход, черпеща сила от същия чист и обикновен живот, който някога създал и персийското могъщество.

Това е един вечно повтарящ се цикъл в световната история. Съдбата на отделната личност, както и тази на нацията, зависи от степента на хармония с природните сили, законите на живота и Вселената.

Това са уроците на великия Заратустра, пръв Учител на Бялото Братство - Уроците на Житното Зърно.
Източник: Източна легенда
                      Всичко което ни е нужно е около нас ,пред нас пред очите ни.
        Кой какво вижда е в зависимост от личното му развитие ,някой достигат не само един връх през един живот .
             Предизвикателствата са за смелите,,и ако в нас има желание да се развиваме преминаваме едно стъпало напред .
                Храната наистина облагородява,променя възприятията ни ,самите нас Тя е нашият учител,имаме ли уши да я чуем,ще имаме и промяната в нас,с която ще изкачваме следващото стъпало на Безкрая.
                А Безкрая е един вечен кръговрат.   
Активен

Людмил

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 635
    • Профил
    • Микроферма

Посланията на Sunshine и circles-притчата за Заратустра

източник:http://dreamland-bg.com/index.php?topic=4081.90

Когато човек се разболее,  не посяга към месото, а към една топла супа,чай,,плодове ,нещо леко казват да се яде..защо.защото тялото няма сила,, няма енергия да се справя с друго.
Ако можехме да си представим ,как се сътворява дори и един плод,какво се случва вътре в него докато расте.
Да усетим тази магия в сърцата си,ще усетим живота в нас.
Няма ли жива храна няма и живот ние се разболяваме.
За мен плодът е най-висшата храна в природата. Първо, защото дървото го дава като дар, и второ, защото не се налага да унищожаваш растението, за да се нахраниш, както става с кълновете, марулите и др.
Активен