Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Потребителско име: Парола:

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - Капнилов

Страници: [1]
1
Искам да споделя с вас как спрях да пуша цигари. Първо, заклет пушач бях 15 години, като съм стигал до две кутии на ден да пуша. Много пъти мислих да ги спирам и насила (така го казвам, защото просто не съм искал) съм ги спирал за по 3 месеца единия път, друг за 10 месеца, и през цялото време аз съм си мислил за цигарите и как пак ще си запаля една. Друго, просто бях намалявал, вземах си електронни цигари, но така не става. Хубавото е, че проумях и разбрах, че няма - аз ги намалих, аз ще ги откажа еди си кога, ама аз мисля да ги спирам. Просто така не става, или пушиш, или не. Този път тактиката, която приложих, беше коренно различна от предните и сега искам да споделя с Вас, ако може на някой да се помогне с този бич –цигарите. Малко да кажа само не е ли по- хубаво сутрин, като стане човек и се измие и ежедневието да си му е комфортно и приятно, а не да мирише на катун, зъбите му жълти. Друго се замислих, тези цигари, които продават, кои с бандерол, кои без такъв, откъде да сме сигурни , че вътре в цигарата вместо да е само тютюн, няма и други примеси .
Този път се реших да спра цигарите  малко по по-странен начин. Пушенето според мене не е толкова привикване към никотина  и постоянен глад към него, а просто един навик, а около самото пушене са няколко  такива: всяка сутрин купувам поредната кутия, след това кафе и вече самия ден някои хора ми искат цигари. Този ден си купих кутия цигари както всеки ден  и всичко останало, но просто те  ми бяха в джоба да си калявам волята, че имам, а не искам да пуша просто. Но не пуших целия ден, а всички останали навици, които по-горе споменах, останаха – кафе, искат ми –давам  цигари и така. На другия ден и следващите 3 месеца, аз си купувах цигари, кафе, който ми искаше давах, а аз просто не пушех, винаги си имах и така се калявах. Всички, които пушеха в моите очи бяха  отдолу, а аз като не запалвах бях все едно отгоре и така изпитвах морално удовлетворение, че постигам заветната цел. Минаха трите месеца, но на мен  вече почти не ми правеха впечатление цигарите, или че някой до мен пуши. След това просто спрях да си купувам, в моя случай и кафето спрях. И така до ден днешен вече четвърта година аз не пуша. Пожелавам и на други хора, които имат желание и воля, да спрат с този вреден навик

Страници: [1]