Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Потребителско име: Парола:

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Мирена

Страници: [1]
1
Екстрактът от Tribulus Terrestris стимулира производството от хипофизата на лутенизиращ хормон (ЛХ), който изпраща сигнали на тестисите да произвеждат повече тестостерон. А повишеното му ниво има пряк ефект върху силата, мускулния растеж, чистото телесно тегло, увеличава значително мъжката потентност и либидо, силата и продължителността на ерекцията.

При жените пък се увеличава не ЛХ, а фоликостимулиращият хормон и не тестостеронът, а естрогенът. Заради това различно действие хормоналният балансиращ ефект   на   българския   Tribulus Terrestris го прави много добър при предменструален и менопаузен синдром, както и при лечение на безплодие. Жени, приемащи екстракт от Tribulus Terrestris, свалят излишните мазнини по-лесно и увеличават силата и чистата си мускулна маса.

Защо обаче точно българският Tribulus Terrestris има такова вълшебно действие? Малцина знаят, че тази билка се среща само в някои части на света. Безспорно доказано е обаче, че най-висококачественият Tribulus Terrestris е българският - с най-висок процент активни вещества, влияещи на хормоналния баланс. По тази причина само български Tribulus Terrestris с правилната концентрация води до изключително анаболен, тестостероноповишаващ ефект, който се дължи на специфичните фуростаноли, които се съдържат в него. Българският екстракт съдържа минимум 40% фуростанолови сапонини, докато екстрактите от друг произход (обикновено китайски и индийски) съдържат до 15-20% фуростаноли.
Нещо много важно, което обикновено се „изпуска", е, че фитохимията на китайския и индийския Tribulus Terrestris е различна от тази на българския - заради географското разположение, уникалния климат и релеф на страната, различните части на растението, от които се извлича екстрактът, различното време в годината и специалният метод за събиране на билката. Индийските и китайските екстракти съдържат фуростаноли, които не влияят върху сексуалната физиология и регулирането на хормоналния баланс. Този огромен плюс на българския Tribulus Terrestris е заради факта, че само той съдържа в големи количества стероидния растителен сапонин protodioscin, който почти или напълно отсъства в Tribullus. растящ във всички останали региони на света. Сапонинът protodioscin е пряко свързан с тестостероно повишаващия ефект на екстракта от Tribulus Terrestris и именно на това се дължи разликата във фармакологичните и физиологичните функции на българския и предимството му пред всички останали. В допълнение фуростанолите в китайския и индийския  Terrestris не се разграждат и усвояват напълно от тялото, докато всички активни съставки в българския Tribulus Terrestris напълно се абсорбират и използват от човешкия организъм. Всичко това обяснява разликата в ефекта на Tribulus Terrestris от различен произход. Затова тази статия е базирана изцяло върху ефектите от български екстракт от Tribulus Terrestris. Повечето вносни препарати, предлагани на пазара в момента, съдържат екстракти от китайски и индийски произход, с ниска концентрация на активно вещество, и на практика са с почти нулев ефект. Затова за добри резултати е препоръчително да използвате много по-добрите, висококонцентрирани български продукти като 3bul.us Сред атлетите българският екстракт от Tribulus Terrestris има най-общо следните приложения:
- за качване на мускулна маса и увеличаване на силата, като алтернатива на стероидите. Тъй като българският екстракт от Tribulus Terrestris повишава тестостерона по естествен път, той е безвреден и няма никакви странични ефекти. Затова е изключително ефикасен за атлети, търсещи увеличение на мускулна маса и сила по безопасен начин. В този случай се препоръчва прием на български екстракт от Tribulus Terrestris в продължение на 8 седмици. Препоръчителната дневна доза е от 1000-2500 мг дневно, като за 80-100 кг атлет препоръчителната доза е около 2000 мг. Тъй като е активен в тялото около 8 часа. дневната доза трябва да се раздели на 3 приема, осигуряващи постоянно високо ниво на тестостерона в тялото. След 8-седмичния цикъл се прави пауза от 2 седмици и приемът може да почне отново. Този цикъл "8-седмици със, 2-седмици пауза" може да се повтаря непрекъснато.
- за възстановяване на естественото производство на тестостерон след продължителен прием на анаболни стероиди. Както е известно, дългите 6, 8 или 12-седмични стероидни цикли спират естественото производство на тестостерон в тялото на атлетите мъже, тестисите се свиват и резултатът е импотентност. Ясно е обаче, че въпреки това билдерите винаги ще използват анаболни стероиди и в такива случаи българският екстракт от Tribulus Terrestris е изключително важен. След стероидния цикъл веднага се започва цикъл с екстракт от Tribulus Terrestris Така се възстановява естественото производство на тестостерон в тялото и същевременно се поддържат и запазват резултатите, постигнати по време на стероидния прием. В този случай също се прави 8-седмичен цикъл като описаният по-горе. Билдери с нарушения в естественото производството на тестостерон могат да използват български екстракт от Tribulus дори по време на стероидния цикъл.
 

2
Ето още една статия за румънските учени, който разбира да чете от руски, ако някой се заинтересува - ще я преведа.
http://2000.net.ua/2000/aspekty/nauka/34878
  :D

3
Ето едни сибирски приказките от една общност, където задължително условие е освен да отглеждат децата си с любов, но и да нямат допир до никакъв род агресия, дори и когато родителите им се карат, да го правят с положителна настройка, а не с нетърпение и неприемане, не дай си боже с гняв и осъждане на постъпката на детето.
Ето част от тях - тези са за най-малките:

Вълшебното ковчеже
Мили деца!
Днес ви очаква среща с героите на удивителните истории, написани от Леся Борисова. Леся често навестява своите приятели – обитателите на Приказната Гора. Тя внимателно наблюдава горския живот, запомня всичко най-интересно и после го записва в своята вълшебна тетрадка. Така се раждат приказките, които тя дарява на своите децa.
И така – приятно четене!


Приказка за това, как Анечка за пръв път узнала какво е доброта
Малката Анечка е на шест години и като всички деца й се иска всичко да знае.
Веднъж нейната майка й казала: „Анюта, ти трябва да порастеш добро момиче. Добротата е най-важното качество в човека”.
Анечка седнала под любимата си брезичка и се замислила: „Какво е това доброта? Може би това е моята брезичка?”
Тя обърнала поглед към брезичката и я попитала:
--Ти ли си добротата?
--Не, аз съм си брезичка. Другаде трябва да търсиш добротата – бил отговорът.
Тогава Анечка повикала любимата си котка  Люся и попитала и нея:
--Люсенка, може би ти си добротата?
--Мърр, мяу, не, Анечка, аз съм си котка. Другаде трябва да търсиш добротата.
Тогава Анечка изтичала при своята любима рекичка-сестричка, приседнала на брега и й говори:
--Рекичке-сестричке, как да стана добра, като не зная какво е това?
Изведнъж от водата се появила жена, цялата сребриста-сияеща, а косите й като водопад струят.
--Анечка, добротата в хората трябва да я търсиш, трябва да я усетиш у тях.
--А как ще я усетя?
--Ето как. – Нечия нежна ръка погалила Аня по главичката и необичайна радост се разляла в сърцето й. Анечка се обърнала и видяла мъж в бял хитон. Гледал я с такива удивителни очи, че й се приискало просто да полети от щастие. Той й казал ласкаво:
--Не тъжи, Анечка, всичко при теб е наред. Добротата, това е грижовност. Помниш ли как вчера ти помогна на мама да обели картофите; а на братчето си Иванко даде своите боички да порисува, също и любимата си четка; а на съседското котенце извади трън от лапичката; и още даде на момченцето Миша своята вкусна баничка, а на самата теб толкова ти се ядеше, но ти си помисли, че на него повече му се иска.
--Но каква доброта е това, това просто е моят живот? – учудила се Анечка.
--Ами добротата е точно ежедневния живот в добрите постъпки и в загрижеността за някого.
--Излиза, че аз вече имам доброта? – все така учудена питала Анечка.
--Всеки човек я има, само че не всеки може да отвори вратата на сърцето си.
--Тя и дом ли си има? – не преставала Анечка.
--Има. Той е в сърцата на децата и на възрастните.
--Как да помогна на хората да отворят тази врата? – не се успокоявала Аня.
--Трябва да правиш колкото можеш повече добри дела – отвърнал същият добър глас.
--Тогава ще се старая! – с усмивка произнесло момичето.
А човекът докоснал още веднъж Аничкината главичка, помахал й с ръка и се издигнал във висините.
Анечка дълго, дълго му махала с ръка. В сърцето й заживяла удивителна топлота, а устните й шепнели:
--Ще се старая, добри Човече! Чуваш ли ме, ще се старая!
„А как се казва? – помислила си тя. -- Не попитах за името му”.
--Наричат го Добро Сърце! – казал й вятърът.
Анечка, без да се обръща, прошепнала:
-- Добро Сърце!

Приказка за червените бузки
Майката на Анечка е просто чудесна. То е защото тя все прави по нещо удивително: ту обяд приготвя, ту шие, ту подрежда къщата толкова чудно, че който влезе у тях, му става топло и уютно. Но най-много на света Анечка обича, когато майка й бродира и заедно с това разказва приказки!
Много често и Анечка взема иглата и парче плат и започва да бродира нещо интересно, тананикайки си любими песнички. За своите шест години тя успя да избродира много красиво килимче с причудливи цветя и го окачи в Къщата под Бюрото, където живеят куклите. И разбира се, там веднага стана уютно и красиво!
Искам да ти кажа под секрет, дете мое, че Анечка много обича играчките си. Тя много внимателно и нежно ги взема в ръце и винаги ги пита: „Уютно ли ви е, топло ли ви е във вашето ъгълче?”
Трябва да отбележа, че във всеки ъгъл на стаята й живее някой. Така до шкафа живеят нейните детски книжки, които тя чете на децата си – Куклите, а самите Кукли са си намерили мястото в Къщата под Бюрото. Под Полицата с книгите живеят Животните, които, заедно с Анечка, често ходят на гости на Куклите, за да послушат приказки.
Ето такива са те – Анечка и чудесната й майка!
Една вечер на гости им дойде леля Оля с малкия си син Миша. Миша много обича да си играе в Анечкината Куклена Къща под Бюрото и разбира се, децата веднага отидоха в детската. След десет минути обаче учуден, Миша дойде при Анечкината майка и каза:
--Лельо Маша, какво се случи с Анечкините бузки? Те толкова се зачервиха, като да е болна.
Майката отишла в съседната стая, след няколко минути се върнала и попитала:
--Мишенце, а вие за какво си говорихте?
--Когато отидох при Куклената Къща, веднага забелязах новото килимче. Много ми хареса и казах това на Анечка. В този момент бузките й станаха едни такива червени. Помислих да не се е разболяла и дотичах при вас.
--Мишенце, това не е болест. Това се нарича скромност, -- казала леля Маша, – и е от това, че тя сама избродира килимчето.
--А защо от тази скромност  толкова почервеняват бузките? – учуден попита Миша.
Разбираш ли, Мишенце, в човека има такова качество – ако го хвалят за нещо в очите, на него му става неловко и неудобно; и от това неудобство се изчервяват бузките, а понякога и ушичките.
Миша за минутка постоя замислен, после изтича в детската стая  и от прага каза на Анечка:
--Анечка, извинявай, че те смутих, хайде просто да си поиграем.
--Хайде! – зарадва се Анечка.

Къщичката на веселото джудже Тим
През този ден Леся дълго се разхождала из гората и разбира се, се уморила. И както се уморила, така и прилегнала до един храст. И както прилегнала, тъй и дочула тихичко гласче: ”Влез, заповядай моля.”
Учудила се Леся – „Като че ли наоколо няма къща, където да вляза” и същото добро гласче отговорило на мислите й: „А ти под храста надникни”.
Навела се Леся и ахнала. Гледа – стои си там малка къщичка, навярно не повече от метър висока. Има си и прозорчета, и покрив. Ах! Какъв покрив, просто необикновен – направен на стъпалца, а на върха му – синьо кълбо и от него излизат златни лъчи. А на всяко стъпало цветя растат и целият покрив прилича на пъстър килим. А прозорчетата на къщичката –кръгли с ярко оранжеви дървени рамки, а самата къщичка – зелена, така че от страни прилича на полянка с две цветчета. Вратичката резбована с различни цветя и животинки. А в средата…
Ой! Какво е това? Малко човече с калпаче. Стои си на вратата, усмихва се и говори нежно: „Какво има? Гладна си, уморена си, а не влизаш!”
А Леся от удивление забравила за умората, и за глада забравила. Изведнъж проговорила и вратата. Да, да. Няма грешка. Това била именно вратата и с причудливия си глас тя произнесла думите:
--Е, влез де!
Леся, забравяйки за всичко на света, изведнъж си представила, че е в тази приказна къщичка и както си го представила, тъй и се озовала вътре.
--Здравей, заповядай моля! – казал нечий скърцащ глас. А после, един по-тънък и нежен:
--Много се радваме да те видим!
А след него един вече съвсем ласкав:
--Разполагай се, където ти харесва.
Леся внимателно пристъпила в дневната.
--Вижте колко тихо стъпва, ласкаво и нежно! – произнесли заедно всички гласчета.
И тук тя отново чула:
--Не се стеснявай и не се удивлявай. Къщичката умее да разговаря с хората. Първо ти говореше пода. След него – чинийката, после – чашката, онази светлосинята на бели цветчета и с розов кант.
Леся се обърнала. Пред нея стояло малкото човече с червено палтенце и  зелено калпаче. 
--Аз съм веселото джудже Тим, -- представило се то. – А ти си разказвачката на приказки Леся. Много се радвам да те видя в дома си. Позволи ми да те почерпя с баничките, които преди малко донесе котаракът Мърко и да ти разкажа неговата чудна история.

Чудната история на котарака Мърко
Отишъл веднъж котаракът Мърко на разходка в гората. Взел си и кошницата с банички и гевречета. „Ще се поразходя, ще си почина и сладко ще си похапна.” -- мислел си той.
Разхождал се, разхождал се, гонил пеперуди, но така и не хванал нито една. Уморил се и решил да похапне. Постлал салфетката с баничките и гевречетата. Седи и се облизва. Изведнъж се обръща, а там, в храста, малко вълче – седи и също се облизва. „Няма да ти дам – помислил си Мърко – за мен едва стигат”. Вълчето като че чуло тази мисъл, обърнало се и се скрило в гората.
Мърко се наял и легнал да поспи. Спи си той и изведнъж завикал: „Ой-ой-ой!” – на носа му паднала една шишарка -- горе на елхата катеричката Ленка обядвала и я изпуснала. Котаракът Мърко решил да я хване,  покатерил се и я подгонил по дървото, после по другото…
И така – скачат из гората котаракът Мърко и катеричката Ленка -- от дърво на дърво, като че си играят на гоненица. Изведнъж Ленка като скочила далеко-далеко, през  две дървета на трето и изчезнала. А котаракът не може да скача толкова. Поскачал насам-натам -- Ленка я няма. Тогава седнал на един клон и се успокоил. Седи, мечтае си…
Внезапно се сетил: „Къде съм?” Местата непознати, не може да надуши по миризмата пътя за връщане, защото е дошъл дотук горе по клоните. И тръгнал да търси пътя по земята наслуки.
Търсил един ден, втори, вече започнал петия ден, а Мърко само тревички успял да хапне. Легнал под един храст и си мисли: „Защо ми се случва това? Не си спомням да съм обидил някого?” И внезапно сякаш някой му подсказал: „На вълчето не даде баничка, сега и теб никой не иска да ти дава храна”.
Засрамил се Мърко: „Как стана това, та аз никога преди не съм бил алчен”. Веднага започнал мислено да иска прошка от вълчето… и тогава усетил – нещо му капе на носа. Леко отворил очи и гледа: лежи в някаква къщичка и нещо му капят в устата.
--О, това е вълчето – удивил се той. – Прости ми, вълченце!
--Май се събужда – казало джуджето Тим.
--Да, -- казало вълчето. – Съвсем се беше заблудил. Намерих го под стария бор, докато го търсех да му дам кошницата с гевречетата. Той я изгуби, когато подгони катеричката Ленка.
След петте дни котаракът Мърко отново скачал след пеперудите, но вече не да ги лови, а просто на игра.
Този ден майка му му изпекла банички и го повикала да обядва, а той поискал кошницата си и отнесъл баничките до къщичката на джуджето Тим. Оставил ги пред вратата, написал бележка: „Тим, моля те, нахрани някой гладен” и доволен се върнал у дома.
Същия ден Леся дълго се разхождала в гората, огладняла, случайно се запознала с къщичката на джуджето Тим, изслушала тази история и опитала същите вкусни банички.
„Благодаря ти, Мърко, за загрижеността към горските пътници!” – мислено поблагодарила тя на котарака.
А след като си починала и се похапнала, джудженцето Тим й предложило да  чуе и още една история.

Приказка за това как тъмното облаче решило да скара Иванко, Митрошка и тяхната добра сестричка и как завършило всичко това
В едно чудесно семейство живеели двете братчета Иванко и Митрошка и малката им сестричка Анечка. Задружни били децата, помагали си във всичко. Особено много се грижели за малката Анечка, която била на четири годинки и половина. Братчетата й се стараели и да я хранят, и да я обличат, и да си поиграят с нея, и да я приспят с приказка. Анечка също много искала да бъде грижовна също като братчетата си, затова всяка вечер измивала ботушките или обувките им и всеки път вдигала очички към тях и ги питала: „Добле ли е?”
Ето че веднъж тъмното облаче разбрало за тях. Както знаеш, дете мое, тъмното облаче е най-големият пакостник на Майката Земя. То като гъбка попива в себе си всички недобри неща, които хората вършат и от това расте. А ако някой направи нещо хубаво, то малко помалко се смалява и накрая се превръща в маргаритка. Така че ако около къщата ви има много маргаритки, значи там се е стопило тъмното облаче.
През този ден облачето било доста слабичко и почти разтопено: „Нима хората започнаха да вършат само добри дела? Дали няма съвсем да смаля и да изчезна? Ох, ох”.
И то веднага намислило: „Трябва да скарам тези добри и задружни деца. Скоро те ще получат подарък: едно блокче, едни боички и една четка. Може би ще се скарат, защото и тримата едновременно ще поискат да порисуват”. И облачето потрило доволно лапички.
И наистина сутринта дошла на гости леля Роза и им подарила едно блокче, едни боички и една четка. Децата благодарили за подаръка и на всяко от тях веднага му се приискало да порисува. Те замълчали  и изведнъж малката Анечка казала:
--Иванко, ти толкова хубаво можеш да лисуваш зайче и кателичка; моля те, налисувай ми ги.
А Митрошка добавил усмихнат:
--А на мен нарисувай веселото джудже със Синята Звезда.
Иванко казал:
--Добре, ще ви нарисувам, но първо ти, Митроша, направи фона – кой сезон искаш да бъде?
Анечка казала:
--Може ли лято?
--Разбира се, -- казал Митроша. -- Хайде Анечка, започни да рисуваш тревата, а аз ще нарисувам облаците с подострена пръчица, аз умея да рисувам с пръчица.
А Иванко добавил:
--Аз пък мога с тънка кибритена клечка.
--Тогава хайде, да вземем един голям лист от блокчето и да нарисуваме заедно картина за рождения ден на татко! – възкликнал Митрошка.
Децата дружно рисували, рисували, чак до вечерта. Когато майка им и баща им се върнали от сенокос, на стената висяла  картина, по която весело пърхали пеперуди, цъфтели цветя, зеленеела трева, в небето сияело ярко слънце, а от гората идвали към къщичката зайче и катеричка и носели в лапички Синята Звезда с букет маргаритки. А в небето с разноцветни облачета пишело: „На милото ни татенце”.
„Колко са задружни, -- помислило си тъмното облаче, -- трябва бързо да се отдалеча от тях,  а то съвсем ще се смаля”.
Ето, дете мое, каква интересна история ми разказа Синята Звезда, която през целия ден даряваше радост на всички. А ти винаги ли споделяш нещата си с приятели.
 
За хамстерчето Хами и катеричката Ленка
Днес Леся отново попаднала в приказната гора. Първа я посрещнала Свраката Белогушка”
--Здравей, Лесенка! Бързам да ти съобщя: катеричката Ленка си намерила нов приятел: хамстерчето Хами.
--Я-я, разкажи ми повече! – помолила Леся.
Свраката само това и чакала. Седнала удобно на един клон , пооправила бялата си шапчица на зелени точки и заразказвала подробно и обстоятелствено. Даа, Свраката много обича да разказва. Ето какво доверила днес на Леся:
--Летя си аз из гората и гледам: хамстерчето Хами минава по дънера през вълшебния ручей. Върви си и си сумти нещо. Помислих си: накъде е излязло в тази жега? Наверно е ходило за мишкино зрънце, носи го в уста и сега се връща в къщи.
Върви, пъшка, трудно му е, но не изпуска зрънцето от устата си. Изведнъж спря, постоя, въздъхна и сви встрани. А аз  -- след него. И тогава чувам: „Ох, ох-ох”, -- някой пъшка. Гледам, а на елхичката катеричката Ленка -- виси надолу с главата. Рокличката й се закачила  за един сух клон, а тя виси и въздиша. Хами изплю от устата си зърното и пита:
--Ти какво – играеш ли си или без да искаш си увиснала?
--Без да искам, -- отвърна Ленка.
--Тогава ти е нужна помощ, а аз не мога да се катеря.
--Ти повикай мама, ние живеем ей там, до ручея, през пет бора от тук.
--Добре, отивам, -- каза Хами и бързо, доколкото са му силите, затича обратно към ручея.
Като намери петия бор, заудря с лапичката си по дънера на дървото и завика: „Ленкина майчице, покажи се, Ленкина майчице!”
Ленкината майка си била в дупката, чакала Ленка за обяд и си мислела: „Къде се бави толкова? Обикновено не закъснява.” И тогава чула:
--Ленкина майчице, къде си?
--Странно, сякаш някой ме вика, -- си казала тя и надникнала от дупката.
--Вие ли сте майката на Ленка?
--Аз съм, какво има?
--Там Ленка си закачи рокличката за един клон и виси, а аз не мога да се катеря.
--Добре, добре, да побързаме, -- скочи тя на земята и хукнаха заедно към Ленка.
Майката бързо свали дъщеричката си от клона, а Хами отново напълни устата си със зърното и се запъти към къщи. Ленка го настигна, хвана го за лапичката и му каза:
--Благодаря ти, Хами. Ако искаш ела ми на гости и ще бъдем приятели; сега знаеш къде живея.
Хами само кимна с глава и запълзя по дънера през ручея. Той не забрави поканата на Ленка и след няколко дена като тръгна пак за зрънце, мина през нея. Катеричката много му се зарадва:
--Хами, аз отивам на танци. Искаш ли да дойдеш с мен?
--А какво е това танци? – попита Хами.
--Да вървим, там ще видиш.
На Хами, естествено, му стана интересно и веднага се съгласи.
Нали си спомняш, Леся, че катеричката Ленка се сприятели с момченцето, което много често идва в гората при нас и ни свири със свирчица, а Ленка танцува под звуците й.
Те излязоха на края на гората, а там под борчето седи същото момченце и свири нежна-нежна мелодия. Ленка извади от джобчето си кърпичка и затанцува. Хами удивен гледаше ту нея, ту момчето, защото за първи път виждаше човек и то толкова отблизо.
Отначало нещо го спираше да се присъедини към катеричката, но ето, че зазвуча мелодията на очарователен валс и сякаш танцуваше и се въртеше не само Ленка, но и всички треви и дървета наоколо. При този вихър Хами не можа да се въздържи, изскочи на пътечката и затанцуваха заедно. Само че хамстерчето не може да изнася крачето си встрани и вместо това все пада, но това никак не го натъжаваше. Паднеше ли, отново ставаше и продължаваше да танцува.
--Това е, -- завършила разказа си Белогушка. – Отивам да разкажа и на другите.
И отлетяла толкова бързо, както се и появила. Леся още дълго седяла в края на гората и се усмихвала.
--Интересно, що за мишкино зрънце е това? Не съм чувала за такова растение.
--За него ще ти разкажа аз, Лесенка. – Това бил нашият добър приятел –бръмбарчето Зеленичко гръбче. А какво й разказало то, ще прочетеш на другата страница.

4
Привет!Аз лично се старая при удобен случай да вмъквам тези фрази и в будно състояние, през деня, не само в алфа ниво, но се убедих, че максималното им действие е във пакет и когато реших това ми дойде следното сравнение - все едно ли е усещането за чистота ако изчистиш една стая от къщата, или само коридора или само прозорците, или да се изчисти цялата къща наведнъж.
А за прилагането на хипнозата към двете деца едновременно - мисля, че е добре, а ако има нещо специфично за едното от тях да се казва, то се обръщаш към него с името му и тогава именно то го възприема с по-голяма сила.
поздрави!
 :D

5
Привет! Въпросът ми е към Rosi_moteva: - допълнителните отвари от глухарче, жълт кантарион, глог, след варене 20 мин трябва ли да се доливат отново до 400 г и да киснат 24ч., както е при бабините зъби  или не се доливат, а колкото е извряло, то кисне 24ч. Благодаря!

6
Открих още една изцяло положителна приказка на Андерсен, което е изключително рядко, да не кажа, единствената: Каквото стори дядо — все е хубаво

7
Горещо ви препоръчвам безплатен демонстрационен салон "Нуга бест", в превод от корейски език "Най-добрият лекар". Предоставя срещу символичния 1 лев изпробване на няколко вида масажно оздравително оборудване. Почувствах неочаквано бързо и качествено изправяне на силно раменно, гръбначно и тазово изкривяване, получено в детска възраст, реално преди 40 години. Иначе повлиява на почти всички здравословни проблеми, тъй като тази керамика въздейства с дълговълнови инфрачервени лъчи, които проникват на 10 см в тялото и насищат кръвта с отрицателни йони, стимулиращи самовъзстановяването на организма. Много съм благодарна, че има такъв салон в Търново с невероятно слънчева и позитивна атмосфера в добавка на вълшебното въздействие върху физическото и енергийното състояние на посетителя от турманиевата керамика.Убедете се сами,горещо ви го препоръчвам. Дано го има във вашия град. http://www.nugabestbg.net/

8
Здравословно за децата / Близостта с природата
« -: октомври 10, 2012, 02:44:07 pm »
Близостта с природата от самото начало на живота и до колкото може по-дълго дава такъв позитивен заряд и такова специфично възпитание, което ако липсва, не може да се компенсира с нищо в последствие, или поне аз не виждам как, освен с много силна воля и реални целенасочени действия, но аз все още не съм успяла да го постигна за себе си, затова се старая за децата си.
 :D

9
Вредно за децата / Задължителните имунизации
« -: октомври 10, 2012, 02:38:27 pm »
Как процедирате със задължителните имунизации, когато се налага да представяте бележка за тях, а вие не желаете да ги слагате на детето си?
 :D

10
Хранене / Продължителното кърмене
« -: октомври 10, 2012, 02:35:13 pm »
Нямам намерение да философствам на тази тема, само искам да споделя убеждението си от опита с второто си дете, че продължителното кърмене до последната възможност за майката и детето е най-здравословния ви подарък за детето от физическа, психическа, енергийна и всички останали гледни точки, за които се сетите. 
 :D

11
А училището по българска култура"Цар Симеон I" във варненското село Сладка вода?  http://www.sladkavoda.com/
А училището в село Николаевка, пак варненско?
Това са вече реални прекрасни примери, а за колко други и не знаем......
 :D

12
Още при първото ми дете имах силното усещане, че не съм за него човек, от който трябва да научи нещо, а само най-добрия му приятел, който: първо - плътно е до него, но не винаги, а само когато то самото има нужда, второто - винаги е на негова страна в играта на живота. Това откритие в началото противоречеше на логиката ми и на това, на което ме бяха учили, но с времето, колкото повече се осмелявах да го подкрепям искрено и без резерви, ми стана ясно, че това е невероятна тактика за създаване на доверие - на-най-най-ценното отношение между хората. И дори се появи следния резултат - детето само започна да вижда грешките си и само да търси начин да си ги поправя, да се чувства силно да го прави само поради факта, че има поне един човек, който е зад него. И третото - винаги го направлява според опита си, но не и наставлява, защото практическия ми опит може да е по-голям поради годините, но вътрешния опит - не винаги. Има ситуации, в които детето реагира с природна мъдрост, както я наричам , с някакво "вродено" знание. Демонстрирането на уважение към тази негова мъдрост и своеобразно знаене е втория силен коз за създаване на доверие.
Ще се радвам да науча и още неща от вас, защото ученето на правилни взаимоотношения , особено с децата, е безконечен процес.
 :D

13
Майчина хипноза за щастие

Всяка любяща майка може самостоятелно „да заговорничи" със своето дете и да му помогне да се справи с всеки проблем и даже с най-тежката болест. Майката за болното дете – това е лекарство, по-силно от всякакви таблетки, прахчета и сиропи.     
Така смята известният детски психиатър проф. Борис Зиновиевич Драпкин, създателят на уникалния психотерапевтичен метод за лечение на детски недъзи „МАМА ТЕРАПИЯ”.

В арсенала на един детски психоневролог няма много средства за въздействие върху детето: лекарства, хипноза, семейна, групова и игрова терапия. От тези методи дълго време се е ползвал и д-р Драпкин и в същото време е търсил и други начини за влияние върху психиката на детето – по-ефективни, безопасни, по-широки като спектър на въздействие, съчетаващи в себе си елементи и от внушението и от семейната терапия. Така открил – внушение чрез гласът на мама!
Ето така се родил нов психотерапевтичен метод. Той е изпробван върху хиляди пациенти и е патентован още през 2001 година, признат е от Руското общество на детските психиатри, преподава се в „Катедрата по детско-юношеска психиатрия, психотерапия и клинична психология”. В разработването на метода са използвани последните достижения на всички психоаналитични направления, разпространени днес на Запад, но по ефективност методът на Драпкин ги превъзхожда, а като приложение е прост и икономичен!   

Борис Зиновиевич, излиза, че за да лекуваме детето си, е достатъчно майката просто силно да го обича. Но нима всяка нормална майка не обича своите деца? И защо въпреки това децата боледуват?

— Защото ние ги обичаме така, както ни се иска, а не както е необходимо на детето. А това е тъжно! Ние предявяваме към малкия човек твърде много претенции, дразним се, че не е такъв, какъвто на нас ни се иска... А детето е съд, който трябва постоянно да бъде пълнен с майчина любов. Майката трябва да обича детето си независимо какво е то: послушно или не, болно или здраво... Да не му поставяме условия: ще те обичам като станеш еди-какво си...
И как можем да направим това на практика?
— Преди всичко майката до примерно две годишна възраст не бива да се разделя за дълго със своето дете. Ако през това време тя се върне на работа или води активен светски живот, а детето се оставя на баби или детегледачки, потокът на любов „майка-дете” се прекъсва.
— Трябва по-често да се гали с ръка, да се прегръща, потупва, поглажда, да се занимаваме с него, да се борим – но с мярка. Внимателният родител вижда когато на детето са му достатъчни такива физически контакти.
— Трябва колкото се може по-често да се вглеждаме в очите на своето дете с любов и нежност, независимо то неговите прояви /особености на характера/.

Борис Зиновиевич Драпкин – един от най-известните в света детски психиатри и психотерапевти, почетен професор по психотерапия. До 1996 година е работил като главен детски психотерапевт в Министерството на здравеопазването на СССР и Русия. В същото време е бил главен детско-юношески психиатър на град Москва. Автор е на повече от 100 научни труда.
И още – огромно значение на детето /не само за бебето, но и за детето в ученическа възраст/ играе майчиният глас. Детето започва да го чува от петия месец на вътреутробното си развитие и го чува по-често от всички останали звуци. Раждайки се, той разпознава маминия глас и много емоционално реагира на него, различава всички негови интонации. Маминият глас става негов собствен, вътрешен глас. И ако той му дава чувство за спокойствие, щастие, здраве, добро развитие, то психиката на детето му се подчинява. Но също така психиката на детето се подчинява на майчиният глас, когато майката предявява към детето си много претенции, упреква го, че е такъв и такъв... По този начин майката внушава на детето си програма за неуспехи и болести.

И Вашият уникален метод помага да се борим с неудачите в живота?
— Разбира се моят метод не е панацея за всички болести и беди, но положителните резултати в процеса на лечение се наблюдават в повечето случаи, а в същото време не настъпват никакви усложнения. Още повече, че този метод подобрява здравето не само на детето, но и на майката, а също така осигурява необходимия психологически комфорт между всички членове на семейството.

Възрастта на детето няма ли значение?
— Ние работим с деца от от 0 до 18 годишна възраст. Разбира се, най-ефективно е лечението на заболявания в ранен стадий, при деца до 12 години. До тази възраст, все още е запазена връзката „майка-дете”. След това тя започва помалко да отслабва. За работа с юноши използваме и други методи, но „мама-терапията” е ефективна и при тях.

Значи майката е най-добрият хипнотизатор за детето си?
— Всъщност - да. Нейният глас действа на детето, както нищо друго.

А бащиният глас?
— Опитах се да привлека към внушението и татковците, но се оказа неефективно. Бабите по бащина линия, даже горещо обичащи любимите си внуци, също не успяха да постигнат резултат. Такъв потресаващ хипнотичен ефект предизвиква единствено гласът на майката. И още, но в много по-малка степен, гласът на бабата по майчина линия. Към мен са се обръщали и семейства с осиновени деца. Но при тези майки моят метод не действа. Същият е резултатът и при генетична майка, която обаче по ред причини не е износила тя детето си. В дълбочина тя си остава чужда за детето, все пак майчината утроба не е такси и не е инкубатор.

Но тази „хипноза” абсолютно безопасна ли е за детето?
— Така както за него е абсолютно безопасна собствената му майка. Можем само с тъга да констатираме, че с всяка изминала година расте броят на деца с неврози, с нервно-вегетативна дистония /дистонията е заболяване, което се характеризира с нарушение на вътрешното равновесие на организма – кръвообращение, топлообмен, храносмилане; проявите на дистония могат да имат постоянен или кризисен характер – панически пристъпи, припадъци и други пристъпообразни състояния/, заекване, нощно напикаване, функционални заболявания на вътрешните органи, в основата на които стоят нервни фактори /патология на сърдечно-съдовата, храносмилателната, дихателната система/. Днес много деца до ученическа възраст просто се нуждаят от консултация с психиатър, но това плаши родителите!

Сложността при лечението на съвсем малките деца се заключава и още в това, че при тях са възможни съвършено непредсказуеми, парадоксални и различаващи се от възрастните реакции на лекарства и психологически намеси. А майката като средство за лечение е абсолютно безопасна. Детето постоянно усеща общността си с майката и реагира на най-малките промени. И нерядко именно заболяването е призив, с който детето казва: обърнете ми внимание, поправете грешката!
Препоръки за щастие
Разбирайки колко е необходим неговия метод на хиляди деца, проф.Драпкин с готовност споделя основните положения. Базовата програма, полезна за всеки, в това число и на здравите деца, се състои от четири блока. Фразите, които трябва да се произнасят, не са случайни. Всяка дума е премислена и проверена, така че заменянето и разместването им в изреченията не се препоръчва.

И така, 20-30 минути след като детето й е заспало, майката сяда на неговото креватче с текста в ръце и чете по три пъти всяка фраза. В началото за себе си, за да се запознае с нея, после мислено. Тези фрази трябва да се четат всеки ден. Колко дълго? 1-2 месеца... Тук всичко зависи от състоянието на детето. Нито високата температура, нито каквито и да било други прояви на болестни състояния у детето не се явяват противопоказания. Но ако самата майка не е във форма – ако е болна, напрегната, раздразнена – тогава сеансът е по-добре да не се провежда. В краен случай може да се проведе от бабата по майчина линия.

1 блок.  Витаминът на майчината любов.
С помощта на тези думи майката излива своята любов върху детето:
•   Аз много, много силно те обичам;
•   Ти си най-скъпото ми и родно нещо, което имам;
•   Ти си моя родна частичка, родна кръв;
•   Без теб аз не мога да живея;
•   Ние с тати много силно те обичаме.

2 блок.  Физическо здраве.
Майката мислено си представя идеалният образ на своето дете. Тук е събрана /заключена/ цялата педиатрия:
•   Ти си силно, здраво, красиво дете, момченце/момиченце мое;
•   Ти се храниш добре и затова бързо растеш и се развиваш /тази фраза работи прекрасно. У детето се появява добър апетит/;
•   Ти имаш силно и здраво сърце, гърди, коремче /произтича пресичане на всички психосоматични заболявания – астма, сърдечни неврози, дискинезия на жлъчните пътища.;
•   Ти се движиш леко и красиво /пресича всички двигателни нарушения/;
•   Ти си кален, рядко и малко боледуваш.

3 блок.  Нервно-психично здраве.
•   Ти си спокойно момченце/момиченце;
•   Ти имаш хубави, здрави нерви;
•   Ти си търпелив, ти си добър, ти си общителен;
•   Ти си умно момче/момиче;
•   Твоята главичка се развива отлично, всичко разбираш и запомняш;
•   Ти винаги си в добро настроение и обичаш да се усмихваш /ограничаваме детските депресии и цяла група психически нарушения/;
•   Ти добре спиш /това внушение много бързо започва да действа/;
•   Ти заспиваш леко и бързо, ти сънуваш само хубави и добри сънища;
•   Ти си почиваш добре, когато спиш;
•   Говорът ти се развива добре и бързо.

4 блок. Емоционален ефект, пречистване от болестите /от народната медицина/.
•   Аз вземам и изхвърлям твоята болест и твоите трудности. /По-нататък майката назовава конкретните проблеми на детето/
•   Аз вземам и изхвърлям твоя лош сън /ако детето спи лошо/;
•   Аз вземам и изхвърлям твоите страшни сънища;
•   Аз вземам и изхвърлям твоята плачливост;
•   Аз вземам и изхвърлям твоята неохота за хранене;
•   Аз много, много силно те обичам – заключителната и най-важна фраза!

Най-важното е винаги да завършваме с уверението в безграничната ни майчина любов. Обърнете внимание: цялата програма е абсолютно позитивна, няма никакво НЕ, вие просто пробуждате в детето желание да бъде добро, щастливо, здраво и затвърждавате увереността му, че това е възможно.
С тези четири блока от фрази майките могат да внушават на своите деца без да се боят, че ще им навредят, защото в тях има само позитивна постановка за добро развитие и самочувствие. За работа с тези блокове на майката не й е нужен лекарски контрол!

Страници: [1]