Формат за разпечатване

[iskra]

Здравейте! Месец май бяхме заради детето една седмица в болница. Ние сме от малък град, затова ми беше интересно да разбера дали навсякъде храната е толкова постна или само в по-малките градове. Знам, че всичко отново опира до пари, но не всичко е пари приятелю....се пееше в една песен! Благодарна съм на лекарката и сестрите, които се грижиха за дъщеря ми-отношението им беше добро-грижливо и внимателно се отнасяха и с мен и с детето. Но какво мислите за храната в детските отделения? Нали децата ни са болни и трябва да се оправят по-бързо? Защо в менюто им не присъстват рибата, яйцата, плодовете и зеленчуците? Поне във времето, в което бяхме там менюто беше повече от бедно на витамини и минерали? Как да се оправят децата ни като им дават само за лечението нужните лекарства? Храната не е ли важна? Какво мислите? Пишете и коментирайте? Това не е тема, за да се засяга който и да било! Знам, че всичко е до финансиране, но как този проблем да се разреши, кой трябва да позволи да се промени менюто на децата ни-аз лично бих се ангажирала на доброволни начала да помогна по някакъв начин на децата от нашия град, за нашето детско отделение-за да имаме едни по-щастливи и здрави деца!Благодаря Ви!

[Людмил]

Мислил съм много по въпроса както може да се направи за храненето на децата. Сблъсквал съм се с чудовищно невежество на родители, и то в образовани хора, които нехаят за храненето на децата си обричат тези невинни създания на болести (за пример виж темата http://forum.mikroferma.com/index.php?topic=1318.0)
Няма начин да храниш едно дете правилно, ако родителя не се храни правилно. Защото е зависимо от храната у дома. Грижа на държавата е да учи родителите и децата на правилно хранене и стопанисване на тялото още от детската градина, но тя не го прави. По една проста причина.

Държавата и корпорациите нямат сметка от здрави хора.

Защото здравият човек не носи пари на системата. Здравият човек НЯМА НУЖДА от системата. А я вижте аптеките в деня за даване на пенсии - опашки от пенсионери, не можеш да се вредиш. Взимат пенсията от едното гише и отиват да я дадат на другото - в аптеката. Вие познавате ли пенсионер, който да няма поне едно хронично заболяване? Ние май отдавна сме е забравили, че здравето е нашето естествено състояние.

Държавата с едната ръка дава, а с другата - взима. И нарича това здравеопазване. Аз го наричам БОЛЕСТОСЪЗДАВАНЕ, което започва от най-ранна възраст - с ваксинации върху децата, неправилното им хранене в градините и училищата и НЕсъздаване на здравна култура. У нас се говори за превенция и профилактика, но такива НЯМА. Защото да ходиш редовно на контролни прегледи при лекар, та да разбереш дали вече не си хванал рак или кариес НЕ Е НИКАКВА ПРЕВЕНЦИЯ.

Превенция е да научиш детето да се храни правилно, да стопанисва тялото си правилно, да живее правилно. Образованието е много по-евтино от лекуването. И е напълно по силите на държаватя. Днес детето още в градината се учи да познава числа и букви, но не може да познае коя храна е вредна за него. Толкова ли е трудно държавата да въведе уроци за децата още от детската градина, под формата на игра - как най-здравословно се комбинират храните, как да се грижат правилно за тялото си, как да разпознават кои храни са полезни и кои - не? Нима е сложно да се организират безплатни неделни беседи за родители, на които да ги запознаят със здравословния живот?

Разбира се, държавата може да го направи. НО НЯМА ДА ГО НАПРАВИ. Запитайте се защо.

Погледнете само каква мащабна национална образователна кампания се направи за цифровизацията. Значи в името на медиите се намериха пари за образователна кампания, но за здравето на децата - не се намериха??? Неееее, не че няма пари, но държавата просто не желае децата да са здрави, защото над нея са фармацевтичните корпорации и на тях здрави хора не им трябват. За тях е изгодно нацията да се състои от болни хора, които цял живот да работят и да купуват скъпи лекарства, а като дойде време да се пенсионират да са вече на онзи свят, та държавата да не харчи средства...

Така че - ако искаме да помогнем на дечицата да останат здрави цял живот, трябва сами да ги образоваме в здравословно хранене. И да образоваме себе си.

[iskra]

Много хубаво си го казал Людмил. Хората не вярват на храната. Казват си как сока от моркови ще ме излекува, я по-добре да отида в аптеката и да си купя хапчетата дето са ми изписали-ще е бързо и ефикасно. Знаеш ли мисля си, че хора като теб, които отдавна са запознати и са минали по пътя на възстановяването на здравето чрез храната трябва да помагат на такива, които не са наясно какво слагат в устата и стомасите си. Аз също бих водила беседи и бих информирала, но аз съм в началото и едва ли биха ми повярвали-нали за да повярва някой на мен, трябва лично аз да си повярвам. В момента правя разни експерименти, за да се почувствам добре-здрава и силна, за да докажа на хората, с които се срещам, че това е благодарение на храната. Защото самите ние сме си реклама-като ми кажат ей изглеждаш много добре-на какво се дължи? Аз да кажа на храната-ям това и това и изглеждам така. Всеки иска да е млад и красив. Аз подкрепям хора като теб. Ще опитам да се промени храненето в не само в болниците, но и в самото образоване на родители и хората затова, че храна може да бъде лекарство. Откакто чета Толе си мисля, че хора, които разбират написаното в тези книги трябва да информират как да живеем-толкова грешно живеем, нещата, за които хабим толкова много енергия, начина, по който общуваме в ежедневието, просто незнаем елементарни неща. А казваме, че живеем? Трупаме богатства, показваме новият си телефон или кола, ядем каквото ни попадне и като ни заболи нещо, тичаме при личния лекар и в аптеката. Казват-една птичка пролет не прави! Напротив-прави и още как. Имам приятелка, която толкова загрижена за здравето на детето си го водеше непрекъснато при доктора му. От антибиотици за малко детето не пострада много сериозно. Сега е с астма-опитвам се да й обясня, че детето й не е болно,просто вътрешната му среда е замърсена. Казах й аз какво правя за моето дете-сокове, гледам максимално да се придържам към суровата, не термичнообработена храна. Разбира се тя не ми вярва-нормално е аз самата нямам търпение вече да съм добре и нямам план за излекуване-скачам от храна на храна. Как да ми вярва, но аз знам, че в храната е истината. Все някога ще намеря рецептата и тогава много хора ще повярват. Трябва да се направи нещо-гледам по 24 kithen едно предаване на Джейми Оливър. Той въпреки, че готви /макар, че първо трябва да готвим, защото така сме свикнали, да им се каже, че даже и да готвят/и аз го правя/ трябва да се стараят да знаят от къде идва храната им/ знае от къде е месото, рибата, яйцата с една дума продуктите са му екологично чисти и доста по-вкусни. Гледам как този човек прави и невъзможното, за да накара децата в училищата да ядат неговата храна. Трудно, но не невъзможно.