Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Потребителско име: Парола:

Автор Тема: Имах множествена склероза, оздравях  (Прочетена 1914 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Людмил

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 632
    • Профил
    • Микроферма
Имах множествена склероза, оздравях
« -: ноември 17, 2013, 11:41:29 pm »

Имах множествена склероза, оздравях
Невероятната история на инж. Тошко Тодоров Имах множествена склероза, оздравях

3500 са приблизително българите, които страдат от множествена склероза. Болестта протича като бавно самоубийство – имунната система, която трябва да пази организма от чужди агенти, се обръща срещу него и атакува с автоантитела миелиновата обвивка на нервните проводници в мозъка.Традиционната медицина все още не е открила лек срещу това тежко заболяване. Лекарствата само забавят протичането на коварната болест.

Един младеж на 23 г. обаче успява да се пребори с МС. Днес, 28 години по-късно, Тошко Тодоров се съгласи да върне лентата назад и разкаже пред Списание 8 своята невероятна история. Една приказна история за непобедимия човешки дух и воля за живот.

Ни жив, ни умрял, 11 часа след катастрофата, спасителите успяват да извадят от канавката под влак младеж. Тошко Тодоров е само на 22 г., но вече е баща на 3 деца, с висше образование,  следва второ. И работи като машинист. Една декемврийска нощ на 1979 г., в 3 ч., когато тренът излиза от завоя на гара Саранци, той вижда зловещите светлини на друг приближаващ се бързо влак. По-късно става ясно, че колегите му заспали от преумора. Искали да ги сменят, но от ръководството им казали да изтърпят още малко, докато се приберат в София. И белята станала. Младият машинист дръпнал спирачката, започнал да свири и да буди колегите си, за да се спасят. Останал последен в локомотива. Скочил и той след другите, но си ударил гърба и не успял да избяга. Последвал зловещ удар и влакът го премазал. Въпреки това младият мъж оцелява.   

Няколко месеца по-късно – на 8 март 1980 г., момче и момиче се опитват да пресекат жп линията при „Нефтохим" - Бургас. Мислели, че влакът е пътнически и ще спре на работническата гара. Но задаващият се влак е експрес "Чайка", който лети със 120 км в час и спирачка не може да го удържи. Момчето се спасява на косъм, момичето е сгазено пред очите на машиниста – 22-годишния Тошко Тодоров.

Половин година по-късно Тошко започва да си влачи крака и да се спъва по необясними причини. В началото на 1981 г., когато положението му съвсем се влошава,  отива на лекар. Поставят му диагнозата – мултиплена склероза.   

"Първоначално не го приех на сериозно. Мислех, че ще ми сложат някоя и друга инжекция и ще се излекувам", разказва инж. Тодоров.  След няколко месеца обаче в България пристига световноизвестен лекар - проф. Гонсет от Белгия, който има специализирана клиника за това заболяване. Младият мъж успява да се уреди за преглед.   

"Този път, когато постъпих в болницата, изведнъж бях обграден с много болни от МС – чак тогава разбрах какво представлява тази болест. Видях едни парализирани трупове, неадекватни, треперещи хора... И осъзнах какво ме чака."   

Белгиецът и лекарката на Тошко започват да си говорят на френски, без да подозират, че той разбира всяка тяхна дума. Професорът потвърждава диагнозата и дава присъдата си - след 3 г., най-много след 5 г. пациентът ще е жив труп.   

"Едва тогава разбрах защо майка ми плаче непрекъснато", разказва Тошко. Той издърпва настрани друг лекар и го пита директно: "Докторе, какво става? Кажете ми истината". Лекарят отсича: "Тази медицина не може да ти помогне."   

Като удавник за сламка Тошко се вкопчва в думите на медика – "тази медицина". След като "тази" не може, значи има и "онази". Коя е тя? Може ли да излекува множествена склероза?
 

Машинистът започва да се рови в руските книжарници – единственото място, където в онези години можеше да се прокрадне литература по темата. Започва да учи гладолечение, аромотерапия (на Армстронг), Силва метод, различни йогистки практики, уринотерапия т. н. Но болестта напредва, а младежът остава без работа, без пари, без дом и без семейство.   

"Живях известно време под наем  в полусъборена къща на един приятел в Сухата река, в циганската махала към летището – спомня си инженерът. - Изкарах 5 г. без вода, без отопление, с  тоалетна на двора, а през зимата всичко замръзваше... и точно както каза белгийският специалист - на 5-ата година бях абсолютно неподвижен."

Младият мъж стига буквално до ада, въпреки че за този период от живота си малко говори. Той пада до дъното. Но вместо да се отчая и предаде, се оттласква от дъното нагоре. На прага на смъртта взема решението, което променя съдбата му - избира да живее.   

Впрочем неговата невероятна история започва точно в този момент, когато той решава, че пак ще прегръща децата си, че пак ще е полезен, че пак ще живее. И успява.   

Днес, 24 години по-късно, лекарите отказват да приемат неговото излекуване. „Най-вероятно диагнозата не е била правилно поставена. От МС не можеш да се излекуваш", бе коментарът на невролога. Ако и вие сте сред скептиците, които приемат само традиционната медицина, сега е моментът да зарежете тази статия. Защото оттук насетне тя е за необяснимите,  безкрайните възможности на човешката воля и ум.   

„В един момент ми остана само волята и силата на мисълта", продължава разказа си Тошко. Въпреки това (тези две думи ще ги срещате често в този текст, но те са ключ към успеха – бел. ред.) той не се предава. Започва да медитира, че ходи... Как?   

„Отпускам съзнанието, мускулите и си представям, че стъпвам  здраво първо с единия крак, после с другия. Проблемът при МС е, че мускулите се стягат и не можеш да ги управляваш. Стават като камък. Но аз се отпусках, отпусках и така – бавно, бавно... Представях си как ходя, представях си как миелиновата обвивка се възстановява."     Визуализацията е основен метод на лечение по системата Силва.   

Нервният сноп е като множество проводници, които се движат, и те са обвити в белтъчна обвивка. При МС тя се унищожава и нервният импулс започва да се разпространява, не достига до мускула и  в крайна сметка се получава парализа. Чрез медитация и визуализация Тошко успява да обърне процеса – да започне да възстановява обвивката?!   Едновременно с това се подлага на уринотерапия и гладолечение. „Бях стигнал до 38 дни глад. Така на няколко пъти напълно съм сменил мускулната маса – гладът  стопява до кост. Изконсумираш мускула и започваш отначало."   

Според Тошко, за да се излекува човек, трябва да промени 3 неща: начина си на хранене,  на мислене и двигателния режим.   
   Промяна в храненето    
То трябва да осигури на организма чиста, добра, енергийна храна. Затова е най-добре да се ядат сурови плодове, сурови зеленчуци, ядки и семена. Месото е забранено, храни с консерванти и подсладители – също.   

   Детоксикация   
Човек задължително трябва да се изчисти от токсините в организма си. „Не може да пушиш и да искаш да се излекуваш от МС, няма как да стане. Не може да ядеш свинско и да се излекуваш. Няма да стане. Трябва тотална промяна в начина на живот! И много процедури за детоксикация – парни бани, гладолечение, уринотерапия – за онзи, който може, на който му стиска. Шанкх пракшаланата също е полезна (йогистка процедура, при която се пие солена вода по схема и се правят двигателни упражнения, така че да се постигне ефект на пречистване – бел. ред.)   

Прошка    
Няма по-важна стъпка при изцелението от прошката, въпреки че не е никак лесна. „Ако не можеш да простиш, това означава, че не можеш да преодолееш егото си - обяснява Тодоров. – Човек трябва да проумее,  че за да е здрав и щастлив, трябва да направи тази крачка. За себе си, тъй като мозъкът е един високочестотен генератор.  Омразата, болката, ревността, чувството за вина предизвикват  много тежки вибрации, които не са в синхрон с космическите. Космосът вибрира на висока честота – с вибрацията на любовта. Всяка по-ниска се противопоставя на космическата. И питам аз – кой ще оцелее: човекът или Космосът? Разбирайки го това – трябва да изпитваме любов."

Според мъжа, победил „нелечимата" болест, другият начин да се проумее същността на прошката е философски. Според повечето източни духовни учения хората се прераждат групово. Идват на земята не толкова, за да се учат, колкото да изживеят нещо. Преди това си  правят сценарии на преживяването. Ако някоя душа иска да изживее нещо лошо обаче, никой не иска да й го причини, защото душите са изпълнени с любов. „Всеки иска да е храбрият принц или принцесата. Но за да видиш светлината, трябва да познаваш тъмнината. За да прозреш любовта, трябва да прозреш злобата  - обяснява Тошко. - И тогава до нас застават най-близките ни души, най-жертвоготовните. От тази гледна точка – тези, които ни причиняват най-големите болки, са всъщност най-близките ни души и приятели."   

Без отрицателни емоции   
След като прости, човек трябва да промени и погледа си към живота. Да няма отрицателни емоции, да тушира всички негативни чувства,  да се опита да разбере останалите и това, че всяко действие има причина, обяснява Тодоров. Според него като помощно средство могат да се ползват капките на Бах.   

Бъди полезен    
„Преживявайки всички тези перипети, разбрах нещо много важно, че човек трябва да е полезен, продължава със съветите си Тошко. - Когато човек е полезен, той осмисля живота си. Когато животът му е безсмислен, той не го заслужава и го губи."   

Двигателна култура   
Въпреки трудното ходене при МС, въпреки всички неудачи, човек трябва да се движи. Най-добре на чист въздух сред природата. За да се балансира енергията в организма, се практикува чи гун, или още по-добре паневритмия.   

„Когато енергията и емоцията се балансират, започват естествени възстановителни процеси. Дори и при МС - миелиновата обвивка е белтък и тя се възстановява. Човек може да се излекува от всяка болест, не само от множествена склероза", категоричен е Тошко Тодоров.   

След като се излекува – от МС е останал само споменът и лек дефект в походката, инж. Тодоров започва да помага активно на другите хора. Той е един от пионерите в България, които налагат диетичните храни. 3-4 г. се занимава с лечебнодиагностична радиестезия. Междувременно изучава достиженията на квантовата физика. Помагат му от Асоциацията по квантова медицина в Москва, както и проф. Чилингиров от Московската академия на науките, който му доставя уникален апарат за диагностика и лечение, с който той работи. Дистанционно завършва университета „Медика алтернатива" в Коломбо – най-престижното учебно заведение по нетрадиционна медицина в света. Не успява да се дипломира поради липсата на средства, но пък съдбата го събира с лекар – Дима, неговата пъртньорка в живота и в работата. Двамата създават център за квантова медицина и вече седма година пред кабинета им се вие опашка от хора, които търсят квалифицирана, алтернативна медицинска помощ.   
източник: Списание 8
« Последна редакция: февруари 09, 2015, 11:11:30 am от Людмил »
Активен